ЕлМо 70 - Българският прототип на електромобил, който беше на световно ниво през 1969 година

Голяма част от нововъведенията и изобретенията в човешката история доказват крилатата фраза, че новото обикновено всъщност представлява нещо добре забравено старо. Така е и с електрическите автомобили - в зората на автомобилостроенето в края на 19 и началото на 20 век всъщност броят на автомобилите, задвижвани от двигател с вътрешно горене и тези, задвижвани от съхраняван в акумулаторна батерия ток всъщност е почти равен. Далеч по-лесното зареждане на автомобилите с двигател с вътрешно горене, бързото развитие на този задвижване, намаляването на цените на бензина, както и трудностите, които срещат по онова време производителите на батерии за електромобили постепенно решават съдбата на развитие на средствата за лична мобилност - електричеството остава приоритет по-скоро на обществения транспорт, където токът идва от електропреносна мрежа, а не се налага да бъде съхраняван в тежка, неособено ефективна и неособено надеждна батерия, докато леките автомобили, автобусите и камионите се насочват основно към ДВГ. Опитите за ново налагане на електрическите задвижвания далеч не е от вчера и започва още когато създаването на г-н Мъск не е било дори планирано - през 60-те и 70-те години все повече световни производители и научни институти търсят нови начини да възродят електромобилите и най-вече да усъвършенстват съществуващите вече видове акумулаторни батерии. Ако трябва да бъдем съвсем точни, първите сериозни опити в тази насока на повечето световни величия в автомобилната индустрия започват през 70-те, а през 60-те опитите все още са по-редки, по-плахи и не толкова мащабни. Тъкмо през 60-те години у нас към БАН е създаден отделен Научноизследователски и проектно-конструкторски институт по електро- и мотокари (НИПКИЕМ). Този институт вече има възможност да ползва натрупания солиден опит в производството на електрокари. Звучи малко невероятно, но един от най-напредничавите прототипи на автомобил с електрическо задвижване по онова време е българска разработка и носи работното наименование ЕлМо 70, като за година на неговото създаване се смята 1969. Той се появява на бял свят само две години след първия български електромобил, наречен "Пионер", който е и първият електрически автомобил, разработен в Източния блок изобщо. "Пионер" има два варианта, задвижва се от 6,3 кВт електромотор и тежи общо 850 кг, като е предназначен само за двама души и развива до 55 километра в час.

Зад разработката на ЕлМо 70 стоят инженерите инженерите Веселин Монев, Здравко Стойков и Карекин Хампарцумян, а самият проект се разработва на територията на пловдивския завод на ДСО Балканкар. Като тестово "муле" за проекта е избран Москвич 426 - заради своята каросерия комби, която позволява на инженерите да разполагат с повече свободно пространство за разполагането на акумулаторната батерия и електрическото задвижване. Електрическият задвижващ двигател е монтиран на мястото на задния диференциал, и е свързан с планетарен редуктор с предавателно число 1:4,67. Електромоторът е с номинална мощност 9 киловата, работи при напрежение 80 волта и има тегло само 65 килограма. В задницата е добавен и допълнителен вентилатор за охлаждане на високоволтовата акулуматорна батерия. Най-интересната новост в прототипа всъщност е неговата въздушно-цинкова батерия с капацитет 40 кВтч, която тежи 400 кг - доста по-малко спрямо и без друго малобройните конкуренти по онова време, и позволява пробег от цели 240 километра, което дори за днешните стандарти не е никак зле. Максималната скорост е 60 км/ч, динамиката е по-скоро скромна, но ефективността е абсолютно забележителна за тогавашните възможности. За сравнение - по онова време Ford имат оловна батерия с капацитет едва 5,75 кВтч, а японците от Hitachi работят върху никел-цинкова батерия с по-малък капацитет спрямо ЕлМо 70 - 24,9 кВтч, но почти двойно тегло от 697 кг. Новаторската въздушно-цинкова батерия на БАН има само един недостатък – при нея енергията се получава от изгаряването на цинковия електрод във взаимодействие с кислорода от въздуха, а това налага скъпият електрод да се подменя на сравнително кратки интервали. Въпреки това разработката е окачествена като многообещаваща от чужди наблюдатели – за съжаление обаче в последствие проектът е изоставен. По време на тестовете има и любопитен случай, в който служители на КАТ спират за проверка подозрително тихия автомобил, за да разберат как така от него не се чува шум на двигател, а в последствие се оказва, че човекът, който седи зад волана, е забравил документите на експерименталния автомобил в института.