Iso Rivolta Fidia - забравена италианска класика

Италианската компания Iso Revolta, която първоначално е основана през 1938 година и няколко пъти сменя името си - през годините тя носи също имена като Iso Autoveicoli Spa и Iso Motors, е едно много интересно явление в автомобилната история. Малко известен факт е например, че именно Iso създава легендарния мъник Isetta, лицензът за чието производство по-късно купува не кой да е, е BMW. Малко по-късно - през втората половина на 50-те, Iso Rivolta се заема активно с проектирането и производството на спортно-елегантни автомобили от клас Gran Turismo, които по характерен начин съчетават италианска естетика с необузданата мощ на американски V8 двигатели.

Може би най-прочутият и най-красивият автомобил в историята на компанията си остава легендарният Grifo, който през 60-те е сред най-елитните автомобили на пазара въобще и се купува от кино звезди, музикални легенди и изобщо от най-ярките личности на онова време - включително Джони Халидей, известен като "Френският Елвис Пресли". За известен период от време дори самият Джото Бицарини става част от екипа на основаната от Ренцо Риволта компания. Iso Fidia (или Iso Rivolta Fidia), първоначално наричан Iso Rivolta S4, е един доста по-малко познат модел и представлява седан с четири врати, произвеждан от от 1967 до 1975 г. Fidia, представен за първи път на автомобилното изложение във Франкфурт през септември 1967 г., остава единственият модел с четири врати от Iso. Производството започва известно време след първоначалното представяне на автомобила и представянето му пред европейската преса в Атина се провежда повече от година по-късно, през февруари 1969 г.

По време на пускането представянето пред пресата вече са били произведени 15 коли, но едва през февруари 1969 г. колата сменя името си "S4" с по-благозвучното "Fidia". Колата беше рекламирана като уникална комбинация от комфорт и спортно представяне, а лозунгът, който се появява в рекламните материали, гласи „Le quattro poltrone piu veloci del mondo“ или „най-бързата кола с четири най-места в света“). Дизайнът на каросерията е дело на Джорджето Джуджаро, като тогава работи за Ghia. Интериорът включва полирано дърво и ръчно шита кожа. Високите разходи за разработка водят до продажна цена, която по-висока от тази на Rolls-Royce. Основните конкуренти на Fidia са други луксозни и спортни седани като Maserati Quattroporte. Втората направена Fidia (и първата с десен волан) е закупена от английската рок звезда Джон Ленън: колата е привлекателна за знаменитости. През 1971 г. моделът получава нов интериор, който е близък до новия модел на фирмата Iso Lele. Дървеното табло е заменено с кожено, което коментаторите намериха за по-елегантно, но и по-малко практично. След обновлението инструментите са по-произволно разпръснати, отколкото при по-ранните автомобили, и са частично закрити от волана Nardi.

Fidia, подобно на другите автомобили на Iso, първоначално се задвижва от V8 двигател на Chevrolet и се ускорява до 100 км/ч за около 7 секунди. От 1973 г. General Motors започва да иска двигателите да се заплащат още преди доставката, поради което автомобилите започват да се задвижват от 5,8-литров V8 от Ford, съчетан с петстепенна механична предаватална кутия ZF или с автоматик „Cruise-O-Matic“ на Ford. В оскъдния пазарен сегмент, който заема, колата се оказва засенчена от Maserati Quattroporte, който сам по себе си никога не е бил масов модел. През 1971 г. Iso произвежда само 15 Fidia, които нарастват до 21 през 1972 г. и падат до 20 през 1973 г. Общо са произведени 192 бройки от Fidia. Една от тях в момента е за продан - като обявената цена е 119 000 евро.