Находка на деня от CarExpertBG: Последната от общо три произведени бройки Bugatti EB112 излиза на търг

Днес Bugatti е марка, която излъчва превъзходство и изящесво, като автомобилите ѝ, произведени в Молсхайм, отново са на абсолютния връх на луксозния сегмент. Преди четири десетилетия обаче ситуацията беше малко по-различна. Правата върху името Bugatti бяха придобити и възродени през 1987 г. от италианския бизнесмен Романо Артиоли, който нае ветерани в индустрията и опитни дизайнери, за да разработят суперкола от световна класа. Производството щеше да се извършва във футуристична фабрика в Кампогалиано, Италия.

Проектът Bugatti Automobili е изключително амбициозен и въпреки че дългосрочният успех в крайна сметка убягна на Артиоли, това е безспорно вълнуващ момент в историята на марката. След десетилетия производствена пауза, възродената марка Bugatti на практика имаше картбланш да преосмисли наследството на маестро Еторе Бугати, използвайки най-модерните материали и методи, достъпни в края на 20-ти век – и да го направи с изцяло нов дизайнерски език и авангардни технологии.

Bugatti EB110 плени ентусиастите още с дебюта си през септември 1991 г. Изграден върху шаси от въглеродни композити, доставено от френската фирма Aerospatiale, EB110 се задвижва от 3,5-литров V-12 с четири турбокомпресора и пет клапана на цилиндър, генерирайки над 600 конски сили в зависимост от приложението. Задвижването на всички колела, характеристика на много от най-мощните спортни автомобили днес, е стандартно още по онова време, когато подобно решение все още е екзотика. EB110 постави множество рекорди за мощност и бързина и дори пожъна успех в моторните спортове. И все пак визията на Артиой за Bugatti беше много по-голяма и по-широка от само двуврати суперколи.

В годините на славата си Bugatti произвежда всичко - от състезателни болиди до луксозни лимузини, включително абсолютно недостижимия Type 41 Royale. Поради тази причина напълно уместно е и Bugatti Automobili на Артиоли да се опита да разшири дейността си в сферата на луксозните машини с EB112 - модел, който гениален начин адаптира ключови компоненти на EB110, за да се превърне в единствен по рода си суперлуксозен фастбек.

Шасито от въглеродни влакна на EB112 е заимствано от това на EB110; двигателят обаче е монтиран отпред, а не отзад. Неговият V12 е базиран на EB110, въпреки че обемът му е увеличен до 6,0 литра, и е с атмосферно пълнене, а не с турбокомпресори; мощността е 460 конски сили при 6300 об./мин, с 590 нютонметра въртящ момент при 3000 об./мин. Задвижването на всички колела (тук с разпределение на въртящия момент 38:62 отпред и отзад) и шестстепенната ръчна скоростна кутия отново са стандартни. Докато EB110 е бил изцяло модерен на външен вид, EB112 е черпил по-очевидно от миналото на Bugatti. Плавната, извита каросерия, дело на Джорджето Джуджаро от ItalDesign, включва фин надлъжен гръбнак и разделено задно стъкло, напомнящи за една от определящите характеристики на Type 57 SC Atlantic, докато джантите са актуализирана интерпретация на масивните, вентилирани алуминиеви колела, използвани в Type 41. Известната решетка на Bugatti във формата на подкова, която е по-скоро дребен елемент в предната част на EB110, изглежда много по-забележима при EB112. Дори придружаващият автомобила чадър е намигване към историята на марката, включвайки умалено копие на скулптурата на слон на Rembrandt Bugatti (използвана като талисман на радиаторната решетка на Royale) като дръжка.

Интериорът на EB112 е с капацитет за четирима места, като задните седалки са разделени от сгъваем подлакътник. Облегалките за глава са украсени с логото на Bugatti „EB“, а арматурното табло, централното табло и панелите на вратите са с метални панели, акцентирани с класическо покритие Perlée. Иначе интериорът е е изискан, но сдържан - особено при този екземпляр, който изглежда по-умерен спрямо разкоша, внасян от дървените апликации в другите две бройки. В много отношения той е предвестник на това, което видяхме по-късно в интериора Bugatti Veyron, в чието първоначално разработване са участвали Giugiaro и Italdesign.

В статия от 2021 г. в Magneto, Артиоли обобщава EB112 като „невероятен автомобил, доставящ истинско удоволствие от шофирането със своя 6,0-литров V12 двигател, монтиран зад предния мост. Шасито е изработено от въглеродни влакна, окачването на колелата също е олекотено. Кара се почти като картинг!“ Прогнозираните показатели са впечатляващи, с ускорение от 0 до 100 км/ч за 4,3 секунди и максимална скорост от 300 км/ч. EB112 е имал всички дадености, за да се превърне вултралуксозен суперседан, какъвто не е имало дотогава, но явно това просто не е било писано да се случи. Bugatti Automobili завършват управляем прототип на EB112, който дебютира на автомобилното изложение в Женева през 1993 г., както и два стилистични модела. Допълнителни предпроизводствени шасита са частично завършени, когато операциите в Кампогалиано са прекратени през 1995 г. Тук може би щяха да останат нещата, ако бизнесменът от Монако Гилдо Паланка Пастор не беше закупил активи от Bugatti Automobili след фалита на компанията. Пастор управлява EB110 SC в състезания по моторни спортове под егидата на състезателния отбор на Монако и търси запас от резервни части. Като част от сделката той придобива и непълното шаси и компоненти на EB112.

Пастор в крайна сметка завършва два екземпляра EB112. Той запазва този автомобил, второто от двете шасита, завършени от Пастор и следователно последното от трите произведени EB112, до 2015 г., когато преминава в настояща собственост. В допълнение към периодичните изложби, включително престой в известната колекция Schlumpf в средата на 2000-те, той е регистриран с регистрационни номера на Монако и от време на време е бил каран по улиците на Княжеството. За запалените ентусиасти би било наистина вълнуващо да видят тази почти митична машина в движение, докато по-обикновените наблюдатели сигурно са били озадачени от такъв отличителен, непознат автомобил с решетка във формата на подкова и емблеми на Bugatti!

Във вида, в който се предлага днес, EB112 е все още много подобен на този, който е бил, когато е бил завършен от Пастор. Той остава регистриран в Монако и се предлага от втория си собственик от нов, като километражът показва едва 388 километра към момента на каталогизиране. Продавачът е наел специализиран сервиз Garage des Moneghetti за обслужване на Bugatti, като през 2021 и 2022 г. е извършен ремонт на спирачната и окачващата система на автомобила, основен ремонт на системата му за контрол на емисиите, включително подмяна на каталитични конвертори, както и внимание към козметичното състояние на автомобила и монтаж на нови гуми Michelin. Допълнителна работа по двигателя е завършена от Lorrtec Race Engines през май 2022 г. Общо фактурите за обслужване отразяват над 37 000 евро, инвестирани в EB112 при настоящата му собственост. Автомобилът сега е придружен от два куфара за багаж, комплект с инструменти и, което е особено важно, специалния чадър с дръжката на талисмана слон.

Слд като става притежание на Volkswagen, Bugatti поръчва създаването концепцията EB218, изваяна от Джуджаро, както и по-новия 16C Galibier. Реално обаче марката все още не е произвела модел с четири врати в новата си история. Следователно EB112 е единствената възможност да притежавате и шофирате модерен луксозен модел с четири врати от Bugatti. Технологично завладяващ, визуално неповторим и невероятно ексклузивен, той е всичко, което едно Bugatti трябва да бъде. Първия EB112 е в колекцията на Italdesign, а вторият е от дълго време в частна собственост, така че възможността да се сдобиете с такъв екземпляр е наистина почти като да ударите джакпота от лотарията. Очаква се автомобилът да бъде продаден на насрочения за 25 април търг за между 1,5 и 2 милиона евро.