Renault Clio E-Tech 160 - тест и ревю: Цена, разход, интериор и мнение

История, дизайн и концепция на Renault Clio VI

Renault Clio се появява за пръв път на бял свят през 1991 година - и моментално се превръща в огромен успех за френската марка. Замислен като пълноправен наследник на култовия Renault 5, моделът успява да достигне и дори да изпревари по популярност своя култов предшественик. Причините за това не са много по-различни от тези, превърнали Renault 5 в малка легенда - Clio от една страна неизменно е на границата с горните класове - както по отношение на комфорта, вътрешния простор и материалите в интериора, така и що се отнася во внедрените в него технологии. От друга, при Clio френските инженери многократно са получавали златния шанс да експериментират с огромно поле на свобода, в следствие на което през годините се раждат легендарни машини, започвайки от Clio Williams на основата на първото поколение, Clio V6 на основата на втората генерация и Clio R.S. на базата на генерация номер три. За съжаление, традицията на спортните изпълнения R.S. приключи с четвъртото издание на модела, тъй като по времето на Clio V ерата на хот хечовете в малкия клас вече залязваше. Независимо от това обаче, Clio V през целия си моделен живот радваше публиката със стилен дизайн, високо ниво на функционалност и удобство във всекидневието, изключително балансиран набор от качества и разумна цена. Е при такава история няма как очакванията към новия модел да не са силно завишени...

Интересно е да се отбележи, че последното издание на CLio има най-агресивен дизайн спрямо всички поколения на модела досега. Особено предницата с присвития, откровено зъл поглед на миниатюрните светлини, оформени с допълнителни черни елементи с нестантартна форма, както и внушителните по размер предна решетка и вентилационни отвори, обрамчени от светлини за мъгла с формата на бумеранг, има моментално и трайно въздействие върху всеки, който спре погледа си върху автомобила. И спортните амбиции съвсем не свършват дотук - имаме стремителни издигащ се назад силует, скрити в задните колонки на покрива дръжки на задните врати (похват, който се ползва от Clio IV насам), сравнително малък процент остъклена площ в профил, големи колела и сърдито вирната задница с голям спойлер в горния край на стъклото, наподобяващ на дифузьор черен елемент в задната броня и разделени на четири части задни светлини, които по един или друг начин напомнят на спортна машина от типа на Ford Mustang.

Интериор и материали

Няма да бъде погрешно ако кажем, че интериорът по нищо не отстъпва на външността на модела - дори я превъзхожда в някои отношения, тъй като тук спортната стилистика изглежда някак повече на място и не е до такава степен самоцелна. Ориентираният около водача кокпит е решен в типичния за съвременните модели на Renault стил и това е чудесна новина, защото през последните години марката има едни от най-сполучливите интериори в масовия сегмент по отношение на ергономичната концепция. Всички важни данни се прожектират на обединените в общ панел два екрана - седеминчов зад волана и 10,7-инчов тъчскрийн в горната част на средната конзола. За всичко най-важно има отделни бутони и превключватели, така че да не се налага да отделяте ненужно много време и внимание, за да свършите нещо иначе елементарно по време на шофиране. Едно традиционно за марката и супер удобно във всекидневието решение е наличието на бутон за избор на персонализиран режим на асистиращите системи, който с две натискания позволява да преминете към конфигуриран от самите вас режим на работа на всички асистиращи системи в автомобила - тоест, да изключите накуп всяка от тях, която не смятате за непременно необходима. Просто, лесно - гениално. Както менютата, така и функционалните елементи са проектирани интелигентно и удобно от ергономична гледна точка, самата позиция зад волана също не изморява при по-дълги часове, прекарани с автомобила, и позволява на хора с почти всякаква физика да намерят удобно положение. Екипировката, особено при изпробвания топ вариант esprit Alpine, далеч надхвърля обичайните рамки на малкия клас и предлага редица технологии от по-високите сегменти.

Как се държи новото Renault Clio на пътя?

Принципно, през годините Renault Clio винаги се е отличавал с нетипично зряло за класа си пътно поведение и това в повечето случаи важи както за комфорта на возене, така и за стабилността и управляемостта. При новия модел суперлативите са като че ли повече в насока на солидната стойка на пътя и балансираното поведение в завои и по магистрала, отколкото по отношение на рафинираната возия. Автомобилът се усеща стабилен при почти всякакви обстоятелства и видове пътища, като настройката на окачването е подчертано стегната. В комбинация с големите колела с нископрофилни гуми, това води до известен компромис с комфорта, особено при преминаването през по-резки неравности, както и до допускане на известния влияния върху управлението при движение по силно неравен път.

Задвижване, разход и цени на новото Renault Clio

Напълно в унисон със случващото се в автомобилната индустрия в Европа, новото Clio е осезаемо по-скъпо от своя предшественик, а изборът от задвижвания е най-скромният в историята на модела. След като петото поколение се наложи да се раздели с дизеловите двигатели, при наследника вече няма и варианти, комбиниращи работа на бензин и на LPG. Реално изборът се свежда до две основни задвижвания - базово с 1,2-литров бензинов турбомотор със 115 к.с., налично с механична или EDC трансмисия, и самозаряден хибрид, съчетаващ 1,8-литров атмосферен четирицилиндров двигател, електромотор и многорежимна хибридна трансмисия. Най-достъпният вариант започва с цена от 19 900 евро, докато хибридът стартира от 24 900 евро, а най-луксозното изпълнение, което карахме, е с начална цена 28 300 евро. Да, както и да го смятате, тестовият автомобил струваше към 30 000 евро - сума, срещу която преди съвсем не толкова много години човек можеше да си купи чисто ново Clio R.S. с двеста конски сили и почти състезателни характеристики на пътя...

Иначе хибридният вариант със 160 к.с. се представя доста убедително по всички параметри - благодарение на електрическото подпомагане и сравнително голямата кубатура на двигателя с вътрешно горене, тягата се усеща уверена, като дори при стръмни изкачвания и нужда от моментално ускорение автомобилът се държи напълно адекватно - единственото, с което трябва да се свикне, е траещата около секунда фаза на замисляне от страна на трансмисията, когато подадете рязко газ, след това всичко си идва по местата. Звучи малко като трик в помощ на каращите автобус или камион, но истината е, че ако подхождате по-леко с десния педал и се ускорявате с една идея по-предвидливо, вместо да очаквате всичко да се случи в мига, в който го пожелаете, всъщност ще бъдете по-бързи, ако просто настъпвате безмилостно газта до пода. Впечатляващо е и акустичното спокойствие, което цари на борда през 99 процента от времето - звукът от мощно форсиране на двигателя е нещо, което съвсем рядко достига до слуха на водача и пасажерите. Същевременно разходът също е радващо нисък - средната консумация в теста отчете 4,9 л/100 км при смесен цикъл на шофиране, което е направо отлично постижение. Като цяло, предимствата на хибридната технология съвсем очаквано се проявяват най-вече в града и при по-бавно шофиране по извънградски пътища, където разходът може да се доближи и повече към четири на сто. По магистрала, съответно се наблюдава покачване на разхода, но съвсем не до безобразни стойности - както и да карате този автомобил, трудно ще качите разхода до много повече от 6-7 на сто.

СТРУВА ЛИ СИ?

Шестото поколение на Renault Clio продължава традицията да бъде на върха в класа си в редица отношения - моделът може да се похвали с един от най-добрите и най-изпипани в ергономично отношение интериора в своята категория, а оборудването му включва редица технологии от по-високи сегменти. Автомобилът стои солидно на пътя, като стегнатата настройка на окачването и големите колела му осигуряват отлична стабилност, но и налагат някои компромиси с комфорта при преминаване през по-резки и груби неравности. Хиридното задвижване E-Tech 160 осигурява солидна тяга, добри маниери на работа и впечатляващо нисък разход, който в теста отчете едва 4,9 литра на 100 километра при смесен цикъл на шофиране. Агресивната визия се откроява отдалеч, но не съм убеден доколко ще допадне на публиката в класа на Clio, пък и предвид наличните задвижвания изглежда с една идея самоцелен ефект. По отношение на цените, Renault Clio може да влезе в графата сравнително изгодна покупка единствено с базовия бензинов мотор със 115 к.с. - само с него за някъде между 20 000 и 23 000 евро можете да се сдобиете с прилично оборудван автомобил. Хибридът се представя наистина убедително, но добре оборудван екземпляр с това задвижване отива към 30 000 евро - дори на фона на новите реалности в автомобилостроенето това е трудно да се окачестви като пример за идеално съотношение между цена и качества.