Сравнителен тест: Кое е по-доброто MINI John Cooper Works - бензиновото или електрическото?

През последните години върха на моделните семейства в гамата на MINI се позиционира спортна версия, носеща традиционното име John Cooper Works. Моделите са кръстени на същия онзи сър Джон Купър, който превръща практичното, но първоначално скромно оригинално MINI в състезателен звяр, успял да отнесе изневиделица цялата жестока конкуренция в безмилостни легендарни надпревари като Рали Монте Карло. Днес гамата от модели John Cooper Works е по-богата от когато и да е и включва хечбек, кабриолет, както и SUV моделите Aceman и Countryman. За любителите на спортното каране в неговата традиционна форма най-приятни и най-забавни за каране са по-малките модели, носещи тази легендарна добавка към наименованията си. В момента това са версиите хечбек и кабриолет, които вече официално носят името MINI Cooper. Принуден съм да се съглася, че ако очаквате да срещнете в лицето на съвременния JCW модел див, необуздан и заплашващ всеки момент да побеснее див звяр, какъвто представляваше по-предишното поколение на модела със заводски индекс R56, ще останете не на сто процента удовлетворени. Не защото автомобилът е загубил спортни си нрав - напротив, но е станал по-голям, по-тежък и по един или друг начин по-улегнал и по-сериозен. Все пак собствено тегло от близо 1350 кг си казва своето, дори при наличието на жизнерадостни и дееспособни 231 турбо-кончета. Та ако търсите онзи дребен бръмчащ, ревящ и трещящ обезумял мъник, който оставаше управляем дори когато изпод предните му гуми оставаха черни черти по асфалта, ще трябва да си потърсите добре запазен екзезпляр на старо.

Ако търсите обаче съвременна интерпретация на добре познатия британски опърничъв спортен характер на по-старите модели, според мен ще харесате новия John Cooper Works дори с една идея повече спрямо предишното поколение с индекс F56. При новия модел като че ли увеличението на теглото и размерите се усеща с една идея по-слабо, за което чисто субективен принос има и по-минималистичния дизайн на автомобила. Още по-интересно обаче е да видим как стоят нещата при електрическия вариант, който със своите 258 конски сили и 350 нютонметра дори изпреварва по мощност бензиновия модел с неговите 231 к.с. и 380 Нм. Въртящият момент при бензиновия модел все пак е малко по-висок, но се постига при 1500 оборота в минута и остава контстанта до 4000 об./мин, докато при електическия JCW, типично за електромобил, цялата максимална тяга е налична още при потегляне. Поне като сухи данни дуелът щеше да изглежда едва ли не предрешен, ако не беше една "дребна" подробност - теглото. Бензиновият модел тежи 1330 кг, докато електрическия заковава кантара на доста нескромните 1655 кг. Това са над 300 килограма разлика и тази разлика се усеща с всеки изминат метър - буквално.

Не може да има никакво съмнение по отношение на сериозни динамичен потенциал на двете машини - както бензиновият, така и електрическият модел са в състояние да накарат предните гуми да буксуват бясно при всяко по-сериозно настъпване на тяговия педал, а ускорението е на нива, които допреди четвърт век се смятаха за приоритет на расовите спортни модели. 5,9 секунди отнема спринта от място до сто километра в час при електрическия вариант, бензиновият е с 0,2 секунди по-бавен. В реалността обаче бензиновият John Cooper Works се усеща по-жив и по-темпераментен на на пътя - разликата от над 300 килограма се усеща безмилостно във всеки завой и при всяко спиране. Да не говорим че чисто емоционално, дрезгавият звук на двулитровия турбомотор, припукването на завършващата с внушителен кръгъл накрайник спортна изпускателна система, дори вибрациите и чисто механичните усещания от страна на задвижващия тракт при бензиновия модел се доближават повече до усещането от истинска спортна машина, отколкото някак синтетичния изкуствено генериран звук при електрическата версия. Освен това, необходимостта от преодоляване на влиянието на по-високото тегло при електрическия модел е довело със себе си до още по-твърди настройки на окачването, което прави електромобила суперчувствителен към всяко несъвършенство по пътната настилка, докато бензиновият JCW все пак съумява да наподобява управлението на картинг достатъчно автентично, без при това да ви избие пломбите, образно казано.

Иначе при разумно каране бензиновият модел харчи 7-9 на сто, а при сериозно пришпорване - между 9 и 12 на сто. При електрическия модел, който има официален пробег от 371 км и напълно реалистичен пробег във всекидневието от над 300 км, тази стойност също се променя драматично при даване на сериозна газ и реално възможното за изминаване с едно зареждане разстояние лесно пада до към 200-220 километра. По отношение на цените, ще го кажа така - и двата модела са достатъчно скъпи сами по себе си, но и достатъчно приятни за каране, че дори и само за гледане, че да си заслужават парите. Ако сте фен на електромобилите, то електрическото MINI JCW без всякакво съмнение е един от най-спортните като пътно поведение модели от този тип на пазара, така че трудно ще устоите на чара му. Пък и истината е, че електричеството приляга на характера на един основно градски автомобил, какъвто е MINI. Ако пък сте традиционалисти, трудно ще отречете привлекателността на един от последните мохикани сред класическите хот хечове, а именно бензиновото MINI JCW - то е брутално мощно, симпатично шумно и безкрайно забавно за шофиране.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Кой е правилният избор между електрическо и бензиново MINI John Cooper Works? Според мен, решението е въпрос на вкус. Това е автомобил за индивидуалисти, който се купува със сърцето, съответно рационалните доводи нямат особено значение. Електрическият модел има с една идея по-брутална тяга, но същевременно вози осезаемо по-твърдо. Бензиновият модел е по-лек и съответно - осезаемо по-талантлив в бързите завои. И двата автомобила изпълняват по очарователен начин целта, за която са създадени. Ако има значение кой от двата варианта бих избрал аз - то гласът ми отива за бензиновия модел. Както казах - въпрос на вкус.