Тест на Alfa Romeo Giulia 2.2 MultiJet: Последният мохикан

Тестове като този остават в съзнанието задълго - поради ред причини. Най-вече защото автомобили като Alfa Romeo Giulia трудно се забравят, а в момент, когато подобни модели се превръщат в рядкост и екзотика, такъв тип срещи стават още по-ценни. Защото автомобилите постепенно представат да бъдат това, което бяха. Да, в някои отношениея те стават по-добри - например ако говорим за безопасността. Или пък свързаността, макар че в епоха, когато целият виртуален свят се побира в джоба ни под формата на смартфон, а технологиите се променят с дни и едва ли не с часове, не разбирам защо е чак толкова фундаментално важно и автомобилът да бъде толкова свързан и актуален като софтуер, колкото се налага да бъдат различните електронни джаджи, които ползваме - не е ли достатъчно просто да вземем смартфона със себе си или в краен случай да го свържем с автомобила си и толкова? Времената, в които автомобилите на всяка марка имаха своя ярка и неповторима индивидуалност, отиват към края си. Времената, в които автомобилният дизайн беше сред формите на висше изкуство - също, поне що се отнася до мнозинството от едросерийните модели, тъй като в бутиковото производство продължава да има изключения от това правило. И изобщо времената, в които автомобилът беше смятан за нещо велико, символизиращо свободата на придвижване, и израз на собствената индивидуалност и възможности на човека, който го притежава, постепенно се прераждат в епоха, в която дори племиум автомобилите се превръщат просто в скъпа потребителска вещ - от типа на смартфон, само че на четири колела. Да, изключения има, вероятно ще продължава да ги има, но именно под формата на изключения... Ако преди можехме с часове да говорим за фисолофията, стояща зад един автомобил, сега в общи линии за около десет минути можем да изчерпим най-важното около всеки средностатистически продукт на съвременното автомобилостроене, а изборът зависи по-скоро от цена, търсен комплекс от качества и някакви дребни субектини критерии - тъй като, нека си го кажем направо, новите коли стават все по-еднакви, и изборът на марка има все по-малко значение, защото навсякъде получавате повече или по-малко същото, но в леко променена опаковка и с остатъчно усещане за романтиката на отминалите дни под формата на маркова принадлежност. Какво представлява например днес средния клас? На практика, този сегмент, до неотдавна един от водещите по продажби в света, днес почти не съществува. Все още имаме VW Passat, но само като комби, чешкият му братовчед Skoda Superb - като комби и лифтбек, както и все още емблематичната както за класа, така и за своята марка "тройка" на BMW. А, да, и няколко други модела, вкл. Mercedes C-класа, която все още е на платформа със задно задвижване, но вече е само с четирицилиндрови мотори. Audi A4 се превърна в A5 Sportback и отдавна няма нито надлъжни двигатели, нито класически седан. Остават също тук-там няколко японски, корейски и американски класически образци, за цвят. Единствено Серия 3 на BMW и вече излизащата от производство Giulia на Alfa Romeo все още се осмеляват да имат седан с надлъжно разположен двигател, задно предаване и напълно класическа компановка. Както и класическа концепция за това какво прави един автомобил добър. Например - дизайна и техниката му...

Моделите Giulia и Stelvio на Alfa Romeo имаха малко странен късмет по отношение на епохата, в която се появиха. Когато излязоха на бял свят, на тях се залагаха огромни надежди, а гигантът Stellantis все още не беше сформиран. Тогава PSA и Fiat-Chrysler все още бяха отделни концерни, като италианско-американският алианс инвестира огромни средства в разработването на платформата Giorgio, която се ползва и от двата модела, а по-късно беше взаимствана и от някои модели на Maserati. Във времена, когато задното предаване и надлъжно разположените двигатели вече започваха да изчезват и да остават приоритет само на най-високите и скъпи сегменти от пазара, Alfa Romeo останаха верни на романтичния си стил и разработиха именно такава платформа - при това за чудо и приказ, ако питате мен. В резултат се получи платформа, осигуряваща сензационно добра управляемост, страхотно удоволствие зад волана и, съвсем не на последно място - завидно добра надеждност, което нека кажем че не винаги е било плюс номер едно на италианските премиум автомобили, особено в по-новата история. Красив и непреходен дизайн, чудесни материали в интериора, динамични бензинови и дизелови двигатели, избор между задно и двойно предаване, както и може би най-добрата автоматична трансмисия на пазара - ZF HP8. Какво повече може да си пожелае човек?

Именно последният въпрос отекваше в главата ми километър след километър, докато пътувах към родното крайбрежие през един от последните дни на август зад волана на дизелова Giulia с двойно задвижване и възможно най-искращия яркочервен цвят, който мога да си представя. Червена каросерия, внушителни джанти с пет обли отвора, черен кожен интериор със сепли дървени декоративни вложки - колкото и дизайнът да е въпрос на вкус, трябва да имате доста екстравагантни виждания по темата, за да не определите този автомобил като стилен, приятен за окото или накратко - като красив. Както отвън, така и отвътре. А чувството, което получавате при шофиране, е тема не просто за пространен материал - за това може да бъде написана книга. Защото воланът е точно толкова лек при маневриране, колкото става тежък в бързите остри завои. Реакциите му са колкото остри, когато е наистина необходимо, толкова и спокойни на магистрала, за да се предотвратят дори наченки на ненужна нервност при високи скорости. Кормилното управление на този автомобил е настроено не просто добре - то работи гениално. Като при расов спортен автомобил. Подобно на основния пазарен опонент в лицето на BMW Серия 3, през 98 процента от времето автомобилът се усеща така, сякаш задвижването му е само на задните колела. Двойното предаване работи абсолютно неусетно за водача и можете да почувствате ефекта му само тогава, когато това е наистина необходимо. И това е прекрасно! Усещането, което дава педалът на спирачките, също навява асоциации с моторните спортове - колкото по-рязко спирате, толкова повече той се втвърдява, за да гарантира наистина добро дозиране на спирачното усилие.

Щастието с Giulia на пътя нямаше да бъде пълно, ако нямаше и подобаващ двигател под капака, но в случая и това условие беше изпълнено на сто процента, тъй като тестовият екземпляр се задвижваше от последното поколение четирицилиндров турбодизелов двигател на компанията - 2.2 MultiJet, който разполага с 210 конски сили и 470 нютонметра, достъпни още от 1750 оборота в минута. Както вече споменахме, въпросният внушителен въртящ момент се предава по избор към задните или към четирите колела през осемстепенен автоматик ZF с хидравличен преобразувател на въртящия момент. Звукът, динамиката, тягата и цялостният маниер на разгръщане на мощността са като по учебник - автомобилът има динамични показатели, които допреди трийсетина години биха били постижими единствено от супермощен спортист с поне шест цилиндъра. Същеременно средният разход при преобладаващо магистрално шофиране отчете около 8 л/100 км, а ако сте малко по-внимателни с газта и най-вече ако не карате предимно по магистрала, без проблем ще постигнете стойности със седмица, че дори и с шестица преди десетичната запетая. Интересно е да се отбележи, че дори с 19-цолови джанти и нископрофилни гуми, автомобилът може да се похвали и със съвсем прилична, лично според мен - дори комфортна возия.
Иначе автомобилът несъмнено има някои свои малки недостатъци. Например, ако търсите огромен простор, това не е най-обемният представител на сегмента, със сигурност. Да, ако държите на последен писък на мултимедията, по-добре да продължите да си го търсите другаде. Но вместо това тук получавате дизайн и близка до съвършенството ергономична концепция, които няма да остареят никога. Всичко се управлява оттам, откъдето му е мястото, и не е нужно да ровите като обезумели в десетки менюта и подменюта, докато най-сетне намерите как да си намалите радиото или пък да увеличите въздушната струя на климатика.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Още от самата си поява на пазара, Giulia прави впечатление със своята изключителна управляемост. При последната произодствена серия на модела въпросната управляемост е достигнала до финес, който граничи с гениалността. Giulia може да се похвали управление като на расов спортен автомобил, а превъзходните спирачки и мощния 2,2-литров дизелов с неговата огромна тяга гарантират пълна картина на едно почти безгранично удоволствие от шофирането - при това със съвсем скромен разход от между 7 и 8 литра на 100 километра. За около 100 000 лева получавате автомобил, който трудно може да бъде победен в дисциплините, в които е наистина добър - и който няма да остарее нито като дизайн, нито като концепция. Трудно ми е да се сбогувам с автомобил като Giulia, затова предпочитам да го заменя с "Довиждане, и на добър час!". Искрено се надявам, че един ден, при това не след дълго, автомобилите отново ще се завърнат към това, което през годините ги превърна в едно от големите достижения на човечеството...