Тест на Alfa Romeo Junior Ibrida: Млада надежда
Junior е най-младото и най-малкото попълнение в гамата на Alfa Romeo. Първият ни тест с Junior ще се опита да отговори на въпроса дали и доколко той отговаря на очакванията, които автомобилните ентусиасти имат към една автомобилна легенда от ранга на Alfa Romeo.
ТЕСТОВЕ
Божан Бошнаков
2/4/2025
Alfa Romeо е едно от имената, които завинаги ще останат записани със златни букви в историята на автомобилостроенето - самото му споменаване трудно може да остави един истински автомобилен фен равнодушен. И как иначе да бъде, когато става дума за компания, създала едни от най-ценните и пленяващи шедьоври в цялата история на автомобилите. Не може и не бива да се забравя, че историята помни времена, когато Alfa Romeo беше позиционирана там, където днес са BMW и Mercedes, че дори и по-високо - в сферата на бутиковите и редки машини от най-висок клас. Днес марката все още е жива, и ако трябва да бъдем честни - всъщност не се намира в никак лоша форма. Факт е, че ако искате истински легендарна Alfa, ще трябва да се насочите или към автомобил от миналото, или към отдела, отговорен за направата на поръчкови суперспортни модели Bottega, който отговаря за култовия римейк на класиката 33 Stradale и обещава нов модел през 2026 година. Или пък, всъщност, можете да се сдобиете с пълнокръвно спортно Alfa Romeo и без да притежавате милиони, а само сума от порядъка на 200-300 хиляди лева, поръчвайки си версията Quadrifoglio на моделите Giulia и Stelvio, за чието задвижване отговаря знаменития 2,9-литров битурбо V6 мотор, разработен от Ferrari. Или пък да си купите "обикновените" варианти на Giulia и Stelvio, които все още се базират на прекрасна платформа със задно предаване. Да, така стоят нещата, ако искате да имате ново Alfa Romeo, което малко или много да напомня на едновремешните легенди на компанията. Само че живеем в епоха, в която изискванията за екология и безопасност все повече затягат примката около шиите на автомобилните производители, а с това новите масови модели стават все по-еднакви и е все по-трудно да избягат от унификацията помежду си с цел пестене на разходи. Именно поради тази причина, бидейки част от концерна Stellantis, Alfa Romeo няма особено голям избор и се налага да прави повечето си модели на вече готови платформи, които няма как на този етап да бъдат на сто процента съобразени с традициите на марката.
Като част от новите реалности, моделът Tonale всъщност е технологичен дериват на Jeep Compass, а новоизлюпеният Junior стъпва на платформата eCMP на концерна Stellantis, която познаваме от Peugeot 2008, DS 3, Jeep Avenger, Fiat 600 и т.н. Няма да крия, че първоначалните ми очаквания към новия модел бяха повече или по-малко скептични - точно както стояха нещата и при първата ми среща с Jeep Avenger миналата пролет. В интерес на истината, по един или друг начин в главата ми се въртеше мисълта, че колкото и да префасонира човек един нелош, но специфичен сам по себе си продукт от типа на Peugeot 2008, като краен резултат надали ще се получи точно истинско Alfa Romeo. Истината обаче е, че още при споменатата вече първа моя среща с Jeep Avenger тази теория малко или много взе да изледнява, защото да, Avenger не е култов продукт от типа на Wrangler или Grand Cherokee, но все пак носи в себе си подта повече от духа на Jeep, отколкото фактите предполагат. Ако трябва да бъдем честни, по подобен начин стоят нещата и при Junior - на базата на тази техника е трудно да си представим как е възможно да се постигне повече ефект Alfa Romeo, отколкото са постигнали създателите на Junior. И не казвам това в негативен смисъл - усещането, когато гледате Junior е доста по-близо до, това с което асоциирате Alfa Romeo, отколкото сте очаквали. А когато седнете зад волана и покарате малко, нещата започват да изглеждат дори още по-убедително, което си е приятна изненада.
Ще се опитам с няколко думи да обясня какво точно имам предвид. Отвън моделът има приятни за окото пропорции, които макар да не са спортни в класическия смисъл на понятието заради сравнително голямата височина на каросерията, определено изглеждат доре както отдалеч, така и по-отблизо. Предната решетка е с типичната за марката щитовидна форма, специфичните контури на светлините отпред и отзад също изглеждат леко екстравагантно - точно по италиански. Издигащата се назад долна линия на страничните процорци, скритите дръжки на задните врати и масивния спойлер на задния капак придават доста атлетична стойка на автомобила. Джантите също са очевидна препратка към традициите на италианската марка. Вътре откриваме чудесно изглеждащи кръгли вентилационни отвори, удобно лягащ в ръцете спортен волан с добър захват, както и доста променено спрямо останалите модели на платформата оформление на таблото. Атмосферата е доста спортна, а стилистиката - типично италианска с редица открояващи се акценти. Предните седалки са с приятно спортен контур, а просторът в интериора е на обичайното за класа ниво.
Още след първите метри на пътя човек открива, че Junior стои на пътя по доста по-различен начин, отколкото останалите си събратя по платформа. Окачването му е със значително по-стегната настройка, а кормилната уредба - осезаемо по-директна. Воланът отговаря с готовност на всяка команда от страна на водача, а всяка промяна в посоката на движение носи сериозна доза удоволствие, независимо дали става дума за обикновено градско шофиране или за каране по път с повече завои. Накланяне на каросерията почти не се наблюдава, а резервите на ходовата част по отношение на постигането на прилични странични ускорения в завоите са доста по-солидни от очакваното. Спирачките също работят като при автомобил със спортен характер и осигуряват отлично, ясно дефинируемо усещане от спирачния педал.
Единственото, което трудно може да остане скрито в този автомобил, е по-скоро спокойният характер на неговото задвижване. Хибридният задвижващ тракт, включващ 1,2-литров бензинов турбомотор и малък електрически агрегат, осигурява съвсем приличен темперамент, но представянето му дори при активиране на спортния режим трудно може да се окачестви точно като "спортно". Факт е обаче, че в градски условия при по-нежно боравене с тяговия педал можете да постигнете впечатляваща икономия на гориво, а маниерите на самото задвижване са доста приятни. Реално погледнато, за недостиг на мощност също не може да се говори - просто трудно ще изпитае възторг от тягата или ускорението, но ако поддържате двигателя в настроение, все пак можете да имате доста приятни моменти по пътища с хубави завои. На магистрала автомобилът стои спокойно и стабилно, като запасът от мощност е общо взето задоволителен, стига да не очаквате чудеса от храброст от страна на Junior, а разходът доста зависи от стила ви на каране - колата може да се задоволи и с шест-седем на сто, но лесно може да вдигне консумацията си значително ако сте с по-тежичък десен крак.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Оценката за Alfa Romeo Junior много зависи от начина, под който подходите към този автомобил. Ако търсите някоя от най-вдъхновяващите коли на Alfa в негово лице, вероятно ще останете в една или друга степен разочаровани. Ако обаче търсите един различен представител на градските кросоувъри, който се отличава с ярка индидуалност, интересен дизайн и спортно усещане при управление, то Junior ще ви изненада доста. Автомобилът изглежда много приятно както отвън, така и отвътре, а управляемостта и пътното му поведение са доста по-спортни от очакваното. Цените на хибридната версия на модела се движат между 61 000 и 65 000 лева, което не е никак лошо предложение предвид богатата серийна екипировка. Задвижването е по-скоро прагматично, отколкото вдъхновяващо, но все пак осигурява на автомобила нелоша динамика, стига да нямате свръхочаквания в тази насока.