Тест на Alfa Romeo Stelvio Quadrifoglio Verde: Смело сърце

През последните десетина години светът и най-вече добрата стара Европа живее във време, в което управляващите и силните на деня всячески се опитват да убедят населението, че свободата от личната мобилност не само не е толкова необходима и ценна, но дори е вредна за околната среда. Това, естествено, е точно толкова смислено и вярно, колкото и кухите лозунги, изричани на партийните симпозиуми по цял свят в последно време. Както си му е редът, уви, големите икономически и политически интереси умело успяват да накарат голяма част от населението все така да не забелязва слона в стаята на глобалното замърсяване в лицето на реалните и отдавнашни проблеми с голямата индустрия, обезлесяването, неоптималното ползване на суровини и т.н. и прехвърлят цялото зло върху транспорта и в частност - върху автомобилния сектор. Така че за съжаление няма нищо чудно във факта, че в момента автомобилите за удоволствие вече се срещат предимно в бутиковия сегмент, където цените са баснословни, но пък и тиражите са толкова пренебрежими, че не се явяват прът в колелото на "екологичния преход", за който всички говорят, но който така и не се състои - особено пък по отношение на реалните лелеяни положителни влияния върху самата екология. Както и да е - зачеквам тази тема за пореден и с положителност не за послен път, защото смятам, че ако една лъжа, повторена сто пъти, започва да се превръща в истина, някой все пак трябва да продължава да търси, открива и изрича на глас истината. В противен случай лека-полека заживяваме в една антиутопия по Оруел, в каквато аз поне нямам желание да участвам. Какво общо има с всичко това автомобилът, за който говорим тук? Боже мой, какво ли - само обърнете внимание на факта, че се задвижва от 2,9-литров бензинов битурбо V6 с 520 коня, и въпросите стават излишни...

Истината е, че с моделите Giulia и Stelvio марката Alfa Romeo създаде два от най-добрите модели в съвременната си история - при това във всяко отношение. Платформата със задно предаване Giorgio, създадена все още по времето, когато концернът-собственк на компанията се наричаше Fiat-Chrysler и още не се беше разрастнал до сегашния си вариант на име Stellantis, успя да предложи на клиентите комбинация от забележителна технологична зрялост, високо качество и надеждност, както и великолепна управляемост. Макар определено да не са евтини, и двата модела успяват съвсем успешно да се противопоставят на лидерите в премиум сегмента и в много отношения изобщо не им отстъпват по качества, като същевременно печелят симпатии с автентичен и непреходен италиански стил и труден за устояване чар, който е така типичен за една истинска Alfa. Върховите версии Quadrifoglio Verde от своя страна се превърнаха в истински култ благодарение на безкомпромисния си спортен характер и най-вече на своя фамозен 2,9-литров битурбо V6 мотор. Малко преди края на жизнения цикъл на двата модела имах прекрасната възможност да прекарам един уикенд в компанията на Stelvio Quadrifoglio Verde и смея да трърдя, че това е един от наистина най-впечатляващите представители на съвременното серийно автомобилостроене - и то поради много причини. Да, първата от тях със сигурност се намира под предния капак, има шест цилиндъра, разположени във V-образна форма, по два разпределителна вала на цилиндрова редица, по четири клапана на цилиндър, два турбокомпресора и охладител на сгъстения въздух, както и работен обем от 2981 кубически сантиметра. Мощността достига 520 к.с., максималният въртящ момент - 800 Нм при 2500 об./мин, а времето за спринта от място до 100 км/ч е едва 3,8 секунди.

Благодарение на серийното си двойно предаване, това е и най-бързият съвременен автомобил на Alfa - както при ускоренията, така и при времената за обиколка на писта. Максималната скорост е 285 км/ч. Окачването е спортно, като настройките му са насомени към постигане на възможно най-безкомпромисно поведение както на път, така и по затворени трасета Управляемостта е остра като бръснач, а воланът - тежък и супердиректен. Спирачната система с 360-милиметрови дискове отпред и 350-милиметрови дискове отзад разполага с шестбутални спирачни апарати Brembo отпред и четирибутални спирачни апарати от същия производител отзад. Истината е, че ако не пришпорвате автомобила твърде много и използвате стандартния режим Normal, Stelvio Quadrifoglio се държи като съвсем обикновен SUV със спортен характер - да, воланът и спирачките се усещат по-тежички от нормалното, твърдата возия напомня за динамичния нрав на машината, а безмилостната хватка на карбоновите спортни седалки от черупков тип ви държат здраво като менгеме, дори когато карате по-кротко и от баба си. Достатъчно е обаче да минете в спортен режим, да натиснете бутона за активиране на клапите в изпускателната система и да настъпите малко газта, и всичко около вас се преобразява изоснови в рамките на секунда. Гласът на 2,9-литровия задвижващ агрегат моментално заема централно място в атмосферата на борда, а нещата започват да се случват с невероятна бързина и интензивност. Всъщност, ако трябва да говорим за звука на двигателя като за музикален съпровод, то съм чувал и доста по-мелодични изпълнения - все пак конструктивните особености на един V8, V12 или пък редови шестак предполагат значително по-напевен и завладяващ тембър, отколкото един V6. И все пак не може да се отрече, че отприщването на силата на този впечатляващ двигател има своя труден за описване магнетизъм, включително в акустично отношение. Моторът има металически, леко груб тембър, който става все по-високочестотен с набирането на обороти. Обективно погледнато, работата на трансмисията (ZF HP8 - може би най-добрият съвременен автоматик в света) е толкова компетентна, че почти няма смисъл от ръчна намеса от страна на водача. От друга страна, удоволствието човек да борави с изработените от фезован метал, неподвижно монтирани зад волана планки за превключване на предавките е толкова завладяващо, че човек е трудно да устои на изкушението. Без значение кой от двата варианта ще предпочетете, автомобилът може да бъде наистина бърз, дори дяволски бърз за SUV.

Всъщност с този автомобил имате усещане за бързина, динамика и атлетизъм дори когато се намира в състояние на покой - и как иначе би могло да бъде при едно превозно средство с типично италиански дизайн. Познатите спортно-елегантни линии и форми на Stelvio изглеждат още по-привлекателни при версията Quadrifoglio Verde благодарение на 21-цоловите колела с традиционен за марката дизайн, спортните брони и прагове, интегрирания в задната броня дифузьор със спортна изпускателна уредба Akrapovic с четири кръгли накрайника с карбонови обшивки, както и легендарните четирилистни детелинки на предните калници. Вътре освен споменатите вече спортни седалки с тапицерия от комбинация между кожа и алкантара можете да откриете също доста щедри количества карбон за декоративните апликации, не по-малко впечатляващо количество алкантара за покритието на различни елементи, както и цял куп спортни акценти. В такава обстановка на никой не му пука, че тук-там има по някой недостатък с ергономията, а мултимедията не е последен писък на модата в областта. Това е автомобил, чиито традиционни и напълно аналогови качества са далеч по-ценни от дреболиите в дигиталния свят. С цената си от 193 278 всъщност Stelvio Quadrifoglio Verde изобщо не е и скъпа предвид предлаганите характеристики и изгледите да се превърне в търсена колекционерска класика.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Този автомобил има всички качества скоро да се превърне в търсена класика - той има забележителен и неостаряващ италиански дизайн, почти феноменално добро за SUV пътно поведение и брутален битурбо V6 двигател, който със своите 520 к.с. и 800 Нм предлага буквално неизчерпаем запас от мощ. Обективно погледнато - никой няма нужда от подобен автомобил. И точно в това се състои смисълът му и точно това го прави толкова ценен - защото е създаден на първо място за удоволствие. А удоволствието е гарантирано.