Тест на BMW M2 Coupe: Културно наследство

Новото издание на BMW М2 Coupe се появява на бял свят в момент, в който съществуването на такъв нов автомобил вече изглежда като нещо изключително, почти невероятно. Целият политически натиск, който се оказва върху автомобилната индустрия превръща спортните модели и изобщо автомобилите, създадени за удоволствие от шофирането и пътуването в нещо, което до неотдавна по нашите земи се наричаше "враг на народа". Доколко екологичните норми имат общо с реалността и доколко изпълняването им реално помага на околната среда и на здравето ни, е всеизвестно - но за момента почти никой не се осмелява да посочи слона в стаята. Същото важи и за насилствената повсеместна електрификация - политическа акция, която вече доведи със себе си редица главоболия за крайния потребител, а и за самите производители, но това не пречи тя да се развива с пълна сила, ръководена от... да, от лозунги, не от рационални доводи. Малко се отплеснах, за което моля да бъда извинен - идеята е, че днес новите автомобили, създадени само и единствено за да носят усмивки по лицата на този, който ги управлява, при това с всеки изминат метър, вече са огромна рядкост, което е следствие и на други фактори - през последните години колите станаха тежки, натъпкани с електроника, сложни и, нека си го кажем директно - не точно приятни за шофиране, не и по онзи начин, който помним отпреди. На фона на всички описани дотук тенденции, М2 изглежда като бяла лястовица - купе с две врати, задно предаване, брутално мощен двигател, остро като бръснач управление, ходова част и спирачки, проектирани за каране на писта - това е материализирана мечта за всеки, който обича спортните автомобили.

Редно е да отбележим, че новото M2 също не е подминато от някои не съвсем благоприятни течения в автомобилостроенето, характерни за днешната епоха - автомобилът е пораснал спрямо предшественика си, достигайки до размери, които през 90-те бяха привични за "тройка" купе - с дължина близо 4,60 м и широчина малко под 1,90 м М2 може да бъде наречен всякак, но не и компактен в буквалния смисъл на понятието. Независимо от доста широката употреба на скъпо струващ и несъмнено превъзходно изработен карбон за направата на различни компоненти на каросерията, включително покрива, собственото тегло е 1725 кг, така че М2 няма шанс да влезе сред спортистите лека категория. И последно в този ред на мисли - новата инфо-развлекателна система на марката сама по себе си е може би най-добрата и лесната за управление от своя вид в момента, но все пак не е толкова интуитивна за работа, колкото предишното й поколение. С това обаче напълно се изчерпва списъка с факти, които можем да причислим към проявленията на недотам добрите страни на времето, в което живеем. Всичко останало е просто като по учебник - каквото подобава да бъде класическо е оставено точно такова, каквото е най-добре да бъде, каквото има смисъл да бъде супермодерно и дори футуристично е съобразено с най-новите технологии, достъпни към момента.

Темата за външния дизайн на новото М2 е спорна - и то не защото автомобилът не изглежда добре, а по-скоро тъй като неговият пряк едноименен предшественик беше толкова красив в най-класическия смисъл на думата, че прякото сравнение с него вдига летвата неимоверно високо. Предишното М2 излъчваше непреходна елегантност и съчетаваше по някакъв почти необясним за човешкия ум изящество и бруталност. Новата генерация е коренно различна - тук стилистиката е предизвикателна и поляризираща мненията. Автомобилът изглежда напомпан до пръсване, със застрашителна, от определени ъгли откровено арогантна осанка. Много от комбинациите между форми и повърхности създават контрасти,с които няма как да свикнем от пръв поглед, защото трябва време, докато свикнем с тях. Истината обаче е, че автомобилът притежава изключително ярка, ненаподобима индивидуалност, а интровертният характер и приковаващата всички погледи външност са повече от подходящо допълнение към същността на расова спортна машина като М2. Все пак някои модели на Lamborghini също изглеждат екстравагантно и будят учудване с дадени стилистични решения, но не помня и един автомобил на марката, останал в историята като "непривлекателен" или "неестетичен". Вътрешността за сметка на това е доста класическа и лично на мен това срашно много ми допада - необходими са броени секунди да настроите всичко необходимо така, че да ви бъде удобно, и започвате да се чувствате така, сякаш познавате този автомобил от месеци. Единствено възможностите за индивидуализация на комбинирания контролен прибор зад волана изглеждат по-скоро ограничени - какъвто и режим да изберете, визията му не е така впечатляваща, както беше по времето на класическите аналогови прибори.

Не знам дали при всички е така, но когато седна зад волана на М2, буквално настръхвам. Защото още самата позиция на седене, захватът на спортния волан с дебел венец и формата на спортната седалка, която обгръща тялото в желязна хватка подсказват недвусмислено, че тук предстои сериозен екшън. Гледката към предния капак и вида на мощно издутите задни калници в огледалата за обратно виждане само затвърждават това усещане. А звукът, който се разнася от спортната изпускателна система при стартиране на двигателя разсейва и последните съмнения (ако някой някога е имал такива, което лично според мен би било необяснимо...), че си имаме работа със спортна машина, чиито възможности са доста по-сериозни от тези на 99,5 процента от водачите на пътя. И е точно така - за да опитомите този звяр ако възнамерявате да го карате по ръба на физичните закони са необходими чевръсти и силни ръце, светкавични реакции, изключително фин усет и ледена в своята трезвост преценка на всяка една ситуация. Със 460 к.с. и 550 Нм автомобилът е не просто силен, а брутално, на моменти неудържимо мощен. Редовият шестцилиндров мотор с индекс S58 от една страна звучи и се държи като състезателен агрегат при активиране на всички възможни спортни настройки, но от друга страна може да се похвали с копринено мек ход и чудовищен запас от тяга, който е почти моментално наличен при настъпване на газта в практически всички оборотни режими. За работата на осемстепенната автоматична предавателна кутия ZF няма нужда да говорим много - това е вероятно най-добрата трансмисия в света към този момент, а BMW несъмнено са хората, които успяват да я настроят най-добре спрямо параметрите на техните двигатели - М2 не прави изключение, а по блестящ начин потвърждава това правило. С този съвършено настроен автоматик можете да бъдете светкавично бързи във всяка една ситуация на пътя или на пистата - но ако искате повече автентичност и old school радост на пътя - имате възможност да поръчате М2 и с класическа механична трансмисия. Няма да бъдете по-бързи, но пък ако ще чувствате по-хубаво - защо не!

Тъй засега не съм имал възможността да изпитам качествата на М2 на затворено състезателно трасе (ако това да се случи - със сигурност ще споделя впечатленията си), но пътя това несъмнено е един от най-готините и забавни за каране серийни съвременни автомобили въобще. Launch control - на ваше разположение. Дрифт режим - има и такъв. Възможност да изключите практически всички електронни помощници и да се доверите на уменията си, изпитвайки нагледно къде са пределите на един от най-добрите спортни автомобили в класа на М2? Разбира се - заповядайте! Богат избор от настройки на почти всички системи и агрегати, покриващи почти всеки вкус или нужда? Моля, заповядайте. М2 е изключително бърз и невероятно стабилен, така че ако не предизвиквате съдбата и не превишавате границите на собствените си възможности, можете да извлечете неописуемо удоволствие без неоправдани рискове - а това е просто прекрасно. Ако решите да прекалявате и се опитвате да правите неща, на които не сте способни или не сте убедени как точно се правят или до какво може да доведат - проблемът си е ваш. Интересно е да се отбележи, че подобно на повечето модели на марката от последните 10-15 години, М2 може да се похвали и с абсолютно неочаквано добро ниво на комфорта - ако изберете някой от по-меките режими. Всъщност във всекидневието М2 може да се кара като съвсем стандартен автомобил, който никога няма да ви натовари с нищо и не изисква от вас да се лишавате от каквото и да е удобство.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

BMW М2 Coupe не е просто спортен автомобил - това е шедьовър на инженерното изкуство. Шофирането на този автомобил носи удоволствие, каквото трудно можете да откриете в друг съвременен автомобил - особено на подобна цена, тъй като един суперспортен автомобил от по-висш клас струва минимум два пъти колкото М2. Този модел не просто ще се превърне в класика - той може да бъде наречен колекционерска ценност още от самото си създаване. М2 има чист, неподправен, изключителен характер, а истинската стойност на такъв автомобил трудно може да бъде измерена в пари. Който има възможност да си го позволи, моят съвет е да не се бави с покупката, защото ако автомобилната индустрия не промени курса си на развитие, след някоя и друга година вече може да е късно, а стойностните машини като тази да бъдат единствено в графата "класика". Респект към BMW, че се осмеляват да продават такъв автомобил в подобни времена. И нека стискаме палци разумът все пак да победи и автомобилите да продължат да бъдат нещо повече от средства за придвижване от точка А до точка Б - защото го заслужават. Ние, които ценим магията на автомобила - също.