Тест на BMW M2 Coupe: Културно наследство

Ако кажем, че М2 е просто автомобил или средство за придвижване, е като да наречем Моцарт просто композитор на музика - тук истинската стойност на нещата е далеч по-дълбока.

ТЕСТОВЕ

Божан Бошнаков

12/20/20231 min read

Новото издание на BMW М2 Coupe се появява на бял свят в момент, в който съществуването на такъв нов автомобил вече изглежда като нещо изключително, почти невероятно. Целият политически натиск, който се оказва върху автомобилната индустрия превръща спортните модели и изобщо автомобилите, създадени за удоволствие от шофирането и пътуването в нещо, което до неотдавна по нашите земи се наричаше "враг на народа". Доколко екологичните норми имат общо с реалността и доколко изпълняването им реално помага на околната среда и на здравето ни, е всеизвестно - но за момента почти никой не се осмелява да посочи слона в стаята. Същото важи и за насилствената повсеместна електрификация - политическа акция, която вече доведи със себе си редица главоболия за крайния потребител, а и за самите производители, но това не пречи тя да се развива с пълна сила, ръководена от... да, от лозунги, не от рационални доводи. Малко се отплеснах, за което моля да бъда извинен - идеята е, че днес новите автомобили, създадени само и единствено за да носят усмивки по лицата на този, който ги управлява, при това с всеки изминат метър, вече са огромна рядкост, което е следствие и на други фактори - през последните години колите станаха тежки, натъпкани с електроника, сложни и, нека си го кажем директно - не точно приятни за шофиране, не и по онзи начин, който помним отпреди. На фона на всички описани дотук тенденции, М2 изглежда като бяла лястовица - купе с две врати, задно предаване, брутално мощен двигател, остро като бръснач управление, ходова част и спирачки, проектирани за каране на писта - това е материализирана мечта за всеки, който обича спортните автомобили.

Редно е да отбележим, че новото M2 също не е подминато от някои не съвсем благоприятни течения в автомобилостроенето, характерни за днешната епоха - автомобилът е пораснал спрямо предшественика си, достигайки до размери, които през 90-те бяха привични за "тройка" купе - с дължина близо 4,60 м и широчина малко под 1,90 м М2 може да бъде наречен всякак, но не и компактен в буквалния смисъл на понятието. Независимо от доста широката употреба на скъпо струващ и несъмнено превъзходно изработен карбон за направата на различни компоненти на каросерията, включително покрива, собственото тегло е 1725 кг, така че М2 няма шанс да влезе сред спортистите лека категория. И последно в този ред на мисли - новата инфо-развлекателна система на марката сама по себе си е може би най-добрата и лесната за управление от своя вид в момента, но все пак не е толкова интуитивна за работа, колкото предишното й поколение. С това обаче напълно се изчерпва списъка с факти, които можем да причислим към проявленията на недотам добрите страни на времето, в което живеем. Всичко останало е просто като по учебник - каквото подобава да бъде класическо е оставено точно такова, каквото е най-добре да бъде, каквото има смисъл да бъде супермодерно и дори футуристично е съобразено с най-новите технологии, достъпни към момента.

Темата за външния дизайн на новото М2 е спорна - и то не защото автомобилът не изглежда добре, а по-скоро тъй като неговият пряк едноименен предшественик беше толкова красив в най-класическия смисъл на думата, че прякото сравнение с него вдига летвата неимоверно високо. Предишното М2 излъчваше непреходна елегантност и съчетаваше по някакъв почти необясним за човешкия ум изящество и бруталност. Новата генерация е коренно различна - тук стилистиката е предизвикателна и поляризираща мненията. Автомобилът изглежда напомпан до пръсване, със застрашителна, от определени ъгли откровено арогантна осанка. Много от комбинациите между форми и повърхности създават контрасти,с които няма как да свикнем от пръв поглед, защото трябва време, докато свикнем с тях. Истината обаче е, че автомобилът притежава изключително ярка, ненаподобима индивидуалност, а интровертният характер и приковаващата всички погледи външност са повече от подходящо допълнение към същността на расова спортна машина като М2. Все пак някои модели на Lamborghini също изглеждат екстравагантно и будят учудване с дадени стилистични решения, но не помня и един автомобил на марката, останал в историята като "непривлекателен" или "неестетичен". Вътрешността за сметка на това е доста класическа и лично на мен това срашно много ми допада - необходими са броени секунди да настроите всичко необходимо така, че да ви бъде удобно, и започвате да се чувствате така, сякаш познавате този автомо