Тест на BMW Серия 1: Първа класа в компактен размер

През тази година най-малкият модел на BMW - Серия 1, става на 20 години. За тези две десетилетия моделът смени общо четири поколения, последното от които тъкмо стъпва на пазара, наследявайки своя предшественик, който е в продажба от 2019 година. През двайсетте години присъствие на автомобилната сцена "единицата" не само многократно се доказа като напълно достоен представител на гамата на елитния производител със седалище в Мюнхен, но и постигна доста завидни успехи по отношение на продажбите - досега над три милиона бройки от Серия 1 са достигнали до своите купувачи, и по всичко личи, че устремът на модела не спира дотук. При дебюта си "единицата" беше доста полязириращ автомобил - както заради противоречивия си дизайн, така и заради самия факт, че BMW реши да навлезе в компактния клас. Успехът на автомобила обаче беше сериозен и дойде почти моментално, което накара марката с бяло-синия пропелер на емблемата да превърне "единицата" в цяла гама от модели, включващи хечбек с три и пет врати, купе и дори кабриолет, както и особено спортна версия М Coupe. При второто поколение успешната рецепта за умален вариант на "тройката" с по-компактни размери и по-достъпна цена беше изпълнена още по-виртуозно, а версиите купе и кабриолет вече се обособиха като отделно моделно семейство - Серия 2. Именно във втората генерация моделът остана единственият компактен хечбек със задно предаване и надлъжно разположен двигател на пазара - на негова база се роди и първото издание на фамозния М2. При третото издание "единицата" премина към платформата, използвана от MINI, тоест вече имаше класическа за сегмента компановка с предно предаване и напречен двигател, докато "двойката" купе и кабриолет получиха наследници, все още базирани на класическа техника със задвижване на задния мост. Както може да се очаква, актуалната "единица" се базира на платформата UKL2 с предно предаване. Което не пречи на модела да се усеща като истинско BMW - още повече че предвид случващото се в компактния сегмент през последните години, Серия 1 всъщност е от малкото нови хечбеци на един пазар, който буквално се пренасища от всевъзможни кросоувъри и SUV модели.

В същината си новият модел е останал верен на общата концепция на своя предшественик, но в детайлите се е променило много. Всъщност толкова много, че без угризения може да се говори за напълно нов автомобил, а не само за еволюирал вариант на досегашния вариант. Във външността промените са по-скоро внимателно премислени, което би трябвало да е добра новина - няма шокиращи изненади, няма огромни "бъбреци" на решетката, като цяло автомобилът има класически и елегантен вид. Това, което е малко притеснително, е фактът, че от определени перспективи - особен при поглед отпред или в три четвърти отпред, "единицата" трудно може да бъде определена с безпогрешна сигурност като представител именно на BMW. Задните светлини в стила на Х2 са много ефектни и несъмнено прилягат чудесно на общата стилистика, но също биха могли да бъдат част от дизайна и на друга марка автомобил.

За сметка на това, в интериора всичко е издържано в класическия стил на BMW и тук няма как да има съмнение за марковата принадлежност на модела. Тук откриваме голям извит дисплей, състоящ се от две части, както и ергономична концепция, типична за моделите на тази платформа. Позицията на седене зад волана е прекрасна от ергономична гледна точка, управлението на функциите е доста интуитивно, макар и не толкова съвършено еднозначно, колкото беше при последните версии на системата iDrive. Материалите определено си ги бива, като типично за BMW колкото повече отметки поставите в списъка с допълнителна екипировка, толкова по-благороден се усеща автомобила както отвън, така и отвътре.

Оставайки верни на себе си, от BMW предлагат радващо широк избор от варианти за задвижването на Серия 1. Клиентите могат да избират между трицилиндров бензин със 170 к.с. във версията 120, четирицилиндров бензин с 218 коня във версията 123, цели три дизелови варианта - трицилиндровият 116d със 122 к.с. и четирицилиндровите 118d и 120d (с мощност съответно 150 и 163 к.с.), както и върхов спортен модел М135 xDrive, задвижван от двулитров бензинов турбомотор с 300 к.с., който се комбинира серийно с двойно предаване. Както се казва - за всекиго по нещо. По време на първия официален тест на модела у нас имах възможността да добия доста подробни впечатления от версиите 120 и 120d. Модификацията с 1,5-литров трицилиндров бензинов турбомотор със 170 конски сили може да се похвали с изключително рафинирани предвид броя на цилиндрите маниери на работа. Моторът набира обороти с лекота и има мощна тяга, като динамиката му е напълно адекватна дори за автомобил със спортни претенции, какъвто е "единицата". Жаждата му за гориво също е доста умерена и дори при спортен стил на каране запазва съвсем прилични стойности от порядъка на около 7 - 7,5 на сто.

И все пак едва ли ще изненадам някого с констатацията, че дизеловият 120d харчи средно с около два литра на сто по-малко от бензиновия 120, като независимо от сравнително скромния обем на резервоара без проблем достига пробег от 1000 км. Не е учудващо и това, че наличието на 400 Нм максимален въртящ момент е внушително не само на хартия - 120d тегли с устрем, който кара иначе немалкото собствено тегло на автомобила от 1,5 тона да се усеща като едва ли не нищожно. Лично според мен, извън несъмнено страхотната спортна версия с 300 коня и двойно предаване, по-мощният вариант на двулитровия дизел е най-удачното решение за задвижването на този автобил - лично мнение.

Огромен е напредъкът по отношение на пътното поведение - управляемостта е близка до най-доброто, което може да бъде постигнато от автомобил с предно задвижване. Влиянието от задвижващия тпакт върху кормилната уредба почти не се усеща, недозавиването идва едва при много високи скорости в завоите, а воланът е извънредно точен и дава много прецизна обратна връзка на водача. Возията е по-скоро стегната, но не и ненужно твърда.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Новото поколение на Серия 1 прави сериозен скок по отношение на пътното поведение и управляемостта - моделът се кара с прецизност, граничеща с максимума, който може да бъде извлечен от платформа с предно предаване. Изключително широката гама от задвижвания и оборудване прави "единицата" подходяща за много широк кръг от купувачи, като лично на мен особено много ми допада дизеловата версия 120d, чийто разход дори при подчертано спортен стил на каране трудно надвишава шест на сто, което означава реалистичен пробег от около и дори над 1000 км с едно зареждане.