Тест на BMW X6 M Competition: Най-спортният SUV на BMW?

Принципно понятията "SUV" и "спортен автомобил" малко или много се изключват помежду си, но BMW X6 M е от малкото автомобили, които са удивително близо до това да докажат, че съчетанието не е невъзможно.

ТЕСТОВЕ

Божан Бошнаков

4/4/2024

Никога не съм крил факта, че не съм сред големите почитатели на SUV моделите като цяло - още по-малко на разразилата се мания по тях. Не е тайна и че за мен понятието "спортен SUV" винаги ще си остане повече или по-малко оксиморон - просто защото ако спортен автомобил означава комбинация от висока мощност, сравнително ниско и оптимално разпределено тегло, възможно най-динамично поведение в завоите и колкото се може по-остра управляемост, то самата идея на един SUV, неизменно включваща повече или по-малко висок център на тежестта, както и повече или по-малко масивно тегло, на практика изключва възможността автомобил с такъв замисъл да бъде наистина спортен в пълния смисъл на понятието. Някои от най-елитните производители като Porsche, BMW, Mercedes, Audi и дори Lamborghini и Aston Martin обаче полагат неимоверни усилия, за да докажат обратното, а именно че един SUV може да бъде поне толкова спортен, колкото един спортен седан или спортно комби, например. И ако трябва да бъде честен, усилията им през последните години се доближават все повече до успех - в голяма степен на напредъка в областта на адаптивните системи за окачване, успяващи в удивително голяма степен да компенсират влиянието на физичните закони върху поведението на един автомобил. Защо започвам с такъв дълъг увод ли? Защото има много общо с това, което следва по-нататък...

Х6 всъщност е моделът на BMW, за който най-много и в най-голяма степен съм си променил мнението през годините. Отначало го възприемах преди всичко като напомпана, натруфена и в крайна сметка не особено смислена алтернатива на Х5 - с по-малко вътрешен простор, по-ограничена функционалност и дизайн, служещ на първо място за перчене пред останалите. Добре де - не мога да кажа, че изписаното в предишното изречение не е вярно, но... През годините първото Х6 се превърна в някакъв особен вид evergreen, а куп производители решиха да копират идеята му във всевъзможни размери и интерпретации. Дори основният конкурент в лицето на Mercedes пусна на практика 99 процента аналогичния като идея и дизайнерски подход GLE Coupe - при положение, че BMW и Mercedes през годините се надпреварват по какви ли не начини, но много рядко се копират един друг. Очевидно в Х6 има нещо, което го прави толкова специален - и което е причина за огромния му успех. Да, един SUV трудно може да бъде истинско купе, но съгласете се, малко други модели са толкова близо до това да съчетавят двете понятия. Същото като че ли се отнася и за понятията "SUV" и "спорт" - Х6 е доста добър пример и за двете. Особено във версията си X6 M, която освен с умопомрачителна мощ и брутална визия действително успява да впечатли със своето пътно поведение. Може би тук е мястото да си призная, че допреди няколко години смятах Х6 М за най-безсмисленият модел в гамата на BMW - или поне така смятах за предишното му поколение. Не казвам това в задължително отрицателен смисъл, просто съчетанието от 600 коня и висок SUV не са нещото, което намирам за смислено. Но пък междувременно се появиха модели като iX и най-вече XM, така че идеята за това кое е смислено и кое - не, отдавна се обърна с краката нагоре...

Х6 вече е в третото си поколение, което преди месеци беше подложено на основно обновление в средата на жизнения му цикъл. Върховото изпълнение X6 M Competition има данни, които биха били чест дори за суперспортен автомобил - 625 к.с. мощност, въртящ момент, който би бил достатъчен и за тегленето на влакова композиция с повече от прилично темпо - 750 нютонметра в чудовищно широкия диапазон между 1800 и 5800 оборота в минута, време за ускорение от място до сто километра в час от 3,9 секунди. И всичко това са показатели на петметров колос, който има собствено тегло от 2370 килограма. Звучи като американски тип мечта на четири колела, която може да върви само направо и да оставя черни следи от гуми поне до към 150 км/ч. Звучи така, но не е така. Защото комбинацията от удивително добре настроена ходова част с адаптивно окачване, кормилно управление с променливи настройки и цялата компетентност на M GmbH в създаването на чистокръвни спортни машини е довела до резултат, който е малко труден за възприемане от сетивата на средностатистически човек. При пълна газ автомобилът се ускорява като драгстер, под съпровода на смразяващ V8 рев, но сцеплението е толкова добро, че човек на моменти започва да се чуди да не би гумите да са захапали асфалта по някакъв необясним начин. Достижимите стойности на странично ускорение и скоростта в завоите може и да не са такива, каквито познаваме от М4 и М8, но ако трябва да бъдем откровени, превъзхождат 99,9 процента от всичко, което се предлага на пазара, и са почти нереално високи за SUV. Спирачките също са на нивото на расов спортен автомобил - със своите 395-милиметрови дискове отпред и 380-милиметрови дискове отзад те реагират сякаш напук на физичните закони, а дозирането на спирачното усилие ще задоволи и изискванията на състезателен пилот. Между другото, Х6 М е значително по-бърз и осезаемо по-чевръст на пътя от ХМ - при сравнима мощност, той е с цели 340 килограма по-лек от изпълнението с 653 коня на ХМ.