Тест на DS N°4 Hybrid Jules Verne: Автомобил за естети
След обновлението в средата на моделния с цикъл, DS 4 вече се нарича N°4 и продължава да залага на фина френска естетика, каквато трудно ще откриете при друг съвременен френски автомобил - с изключение на новия флагман N°4, разбира се.
ТЕСТОВЕ
Божан Бошнаков
1/30/2026


Помня световно представяне на DS 4 пред медиите през лятото на 2021 година сякаш беше вчера. Тестът се проведе в историческото градче Шантийи северно от Париж, а събитието беше така организирано, че всеки поканен имаше възможността да се докосне до "кухнята", където е създаден автомобила и изобщо да науче повече за това по какво се отличават дизайна и интериорите на DS Automobiles от останалите серийни френски автомобили. Подробното и близко запознанство с използваните материали, методите за тяхната обработка, разговорите със самите дизайнери, отговорни за целия изискан стил на марката DS - това са спомени, които трудно избледняват. Още тогава си позволих да определя DS 4 като "най-красивият" съвременен френски автомобил и днес, повече от четири години и половина по-късно, не съм променил мнението си. Все още мога да кажа същото за неговата рестилизирана версия с новото означение N°4. Този автомобил може да бъде наречен красив поради редица причини, но всъщност красотата му е от доста различен тип когато става дума за външността и интериора му. Отвън колата има непреходен и същевременно много изискан стил - този тип дизайн ви кара да се вглеждате повече и повече в детайлите и колкото повече задълбавате в него, толкова повече ще откриете в него неща, които ви харесват. И още по-важното - този вид дизайн почти не остарява, защото залага на класическа и непреходна елегантност, вместо на кратковременни похвати за привличане на вниманието. Френските стилисти са били много внимателни при обновлението на дизайна и са пипали само където са били сигурни, че няма да развалят общата картина - някои детайли са станали по-ярко изразени, други - по-изчистени, но цялостната визия на каросерията е съхранена, като само е станала по-съвременна и по-свежа.


Красотата във вътрешността на DS N°4 e от друг тип - тук дизайнерите са имали възможността да се развихрят малко повече, макара и отново съобразявайки се с наличните реалности при едросерийните модели на концерна Stellantis. В интериора на този модел можете да откриете примери за изискани материали, изящни и сложни за изпълнение дизайнерски решения, нетрадиционно оформени детайли и дори тук-там на ръчно изработени детайли - да, бутиковият автомобилен лукс с качество на първокласна манифактура изглежда другояче (и има съвсем различна цена), но на фона на все по-тривиално изглеждащите автомобилни интериора в по-масовите класове, вътрешността на DS N°4 се усеща като оазис на разкоша сред пустиня от посредственост. Самият факт, че счетоводителите в голям автомобилен концерн са допуснали влизането в серийно производство на няколко десетки вида интерпретации на ромбоидните форми, причудливи и уникални сами по себе си стилистични похвати при толкова много детайли детайли, както и разточителната употреба на алкантара и фини метални повърхности говорят, че дизайнерите на DS Automobiles са били наистина убедителни при защитата на доводите, защитаващи решенията им. За което само мога да ги поздравя. А също и счетоводителите - за това, че са направили изключение от безрадостното общо правило. Между другото, при специалната серия Jules Verne, посветена на легендарния френски писател-фантаст Жул Верн, индивидуалността се подчертава допълнително от цял куп красиви детайли като извезания в предните облегалки подпис на писателя, калиграфско изображение на компас на арматурното табло и други характерни детайли, които няма да срещнете никъде другаде. Между другото, ако споменатите вече счетоводители бяха с една идея по-ларж, щеше да е страхотно ако бяха оставили дизайнерите да направят интериора на сто процента бяло-син - защото в момента черното табло леко се бие с останалите части, решени наистина изцяло в тъмно синьо и млечно бяло - сама по себе си разкошна комбинация. Иначе комфортът в салона е на отлично ниво, позицията на седене зад волана е близка до идеалното - достатъчно ниска, за да бъде добре интегрирана в архитектурата на вътрешността и същевременно достатъчно висока, за да има водачът добър обзор във всички посоки.


Истината е, че този автомобил щеше да бъде още по-забележително добър, ако се беше появил в малко по-различно време - и по-точно във време, когато би получил по-отговарящо на елитарния му характер задвижване. Да, сега моделът се предлага в три версии, всяка от които има своите предимства, но нито една не е наистина някакъв "връх на сладоледа", какъвто би подхождал на кола за естети като тази. Как ли би се усещал DS N°4 с един мощен и благозвучен шестцилиндров двигател? Или поне с някой от превъзходните дизели от близкото минало на концерна, които съчетаваха дълговечност, мощна тяга и нисък разход както почти никой друг на пазара? Не че има изгледи нещо подобно да се случи на този етап, но може поне да помечтаем... Ако търсите възможно най-фините маниери на работа от наличните предложения, то най-добре е да се насочите към електрическата версия - при нея почти безшумната работа на задвижването със сигурност приляга на благороден автомобил като този. Ако пък търсите съчетание от практичност, по-дълъг пробег и с една идея повече мощност, може да се насочите към plug-in хибрида с 1,6-литров четирицилиндров бензинов агрегат и електромотор. Тестовият автомолил беше в базовото изпълнение, задвижвано от добре познатия мек хибрид със 145 к.с., при който електромоторът е интегриран в трансмисията, а основната част от тягата идва от 1,2-литров трицилиндров агрегат с турбокомпресор. Въпросната модификация има предимства по отношение както на цената, така и на ефективността.


Средният разход на гориво при базовия модел с трицилиндров мотор е някъде около 7-7,5 на сто, а динамиката за пореден път се оказва по-добра от очакваното предвид показателите "на хартия". Пътното поведение определено си го бива - макар че не може да се похвали с почти неземния комфорт на легендарната "богиня" DS, N°4 вози наистина чудесно за представител на своя клас, а управлението му носи удоволствие. Автомобилът се усеща в свои води както в градския трафик, така и на по-дълги разстояния, като се държи отлично и на магистрала, и на отсечки с повече завои благодарение на отзивчивата кормилна уредба. Друго нещо, което определено прави отрадно впечатление, е обезшумяването, което е допълнително подобрено спрямо досегашната версия на модела преди обновлението.


ЗАКЛЮЧЕНИЕ
DS N°4 е автомобил, създаден за естети и ценители. Със семплата и непреходна елегантност на своята външност и разкошно обзаведения си интериор, чиято благородна атмосфера се формира от превъзходно подбрани материали и цветове, това е избор за индивидуалисти и хора с вкус. Версията Jules Verne прибавя към това още повече неповторими и майсторски изпълени детайли. Освен че изглежда прекрасно, автомобилът впечатлява и с пътното си поведение, съчетавайки много добра стабилност с високо ниво на комфорт при пътуване. Единствено по отношение на предлаганите задвижвания човек би могъл да си пожелае малко повече - не защото наличните варианти са лоши, а защото машина с подобен елитарен характер предполага не просто ефективно, а пленяващо сетивата задвижване.


































