Тест на Fiat 500X 1.5 MHEV: Дизайнът винаги има значение

Решението на Fiat да превърне 500 в цяло моделно семейство беше много далновидно, както личи от компактния SUV 500Х, който осем години след премиерата сие продължава да е привлекателен и популярен.

ТЕСТОВЕ

Божан Бошнаков

3/14/20241 min read

Когато се появи на пазара през 2016 година, Fiat 500X, споделящ техниката на Jeep Renegade, имаше доста голяма гама, включваща бензинови и дизелови двигатели, както и версии с предно или двойно предаване. Днес покрай непрекъснато затягащите се европейски регулации палитрата на модела е значително стеснена, като за съжаление модификациите със задвижване на четирите колела вече са история. Сега изборът се свежда до трицилиндров бензинов турбомотор, 1,5-литров четирицилиндров турбоагрегат със система мек хибрид и мощност 130 к.с., както и 1,3-литров турбодизел с 95 к.с. Благодарение на своята открояваща се харизма и типичното за италианците внимание дори към най-дребните елементи в дизайна, автомобилът си спечели сериозно количество фенове и до днес се радва на свеобразен култов статус в сегмента си, независимо че в сравнение с малкия 500 той има значително по-сериозна и силна конкуренция, пък и ако трябва да бъдем съвсечм честни, никога не е бил толкова силен спрямо опонентите си, колкото е тривратият 500. Наскоро имах възможността да изпробвам качествата на 500Х с допълнителен пакет оборудване Sport във версия 1.5 MHEV и в следващите редове ще се опитам накратко да ви споделя впечатленията си.

За да бъда напълно откровен, не мога да не кажа, че харесвах 500Х най-вече докато имаше версия с двулитров дизелов двигател Multijet II със 140 к.с. и 350 Нм в комбинация с двойно предаване и 9-степенен автоматик ZF - колата по страшно симпатичен начин съчетаваше италианския си чар с прекрасно пътно поведение, енергично задвижване с мощна тяга и впечатляващо нисък разход на гориво. Версията с 1,6-литров дизел и предно предаване също беше много приятна комбинация от икономичност и пъргавина. Отпадането на двойното предаване лично за мен е минус за всеки един SUV или кросоувър, но това е засилваща се тенденция, както е видно. Факт е, че дори само със задвижване на предните колела 500Х е приятно чевръст на пътя и има нелошо сцепление дори при по-динамично каране. 1,5-литровият бензинов турбомотор с технология мек хибрид разполага с приличните както на хартия, така и във всекидневието 130 к.с. и 240 Нм, осигурявайки на автомобила напълно задоволителна динамика. Разходът на гориво не е нито особено нисък, нито шокиращо висок - в зависимост от стила на каране най-често е някъде между 7 и 9 на сто.

По-сериозни критики могат да бъдат отправени към работата на седемстепенната кутия с двоен съединител, който чисто и просто не е на нивото на технологична зрялост, която демонстрира автомобила като цяло - работата й е нервна и нехармонична, съпроводена с доста силни сътресения при превключване в определени моменти. Затова пък спирачките демонстрират добра ефективност и точно дозиране на спирачното усилие, возията е приятна, а накланянето на каросерията е в рамките на разумното. Кормилното управление също отговаря на очакванията към един италиански автомобил и е добре подготвено за по-темпераментен стил на шофиране. И като стана дума за управлението - самият начин, по който покритият с комбинация от кожа и алкантара волан с червени шевове седи в ръцете ви, ще ви накара да простите на тази кола всеки дребен недостатък. Същото важи за начина, по който въздействат на сетивата елементи като покритата с алкантара козирка над арматурното табло, лъскавият и кръгъл бутон за аварийните светлини, металните дръжки от вътрешната страна на вратите, и изобщо целия ансамбъл от разкошни дизайнерски елементи.

Между другото, в момента 500Х може да се похвали с доста разумна ценова политика на българския пазар. Базовият трицилиндров модел започва от малко над 46 000 лева, препоръчителният от гледна точка на комбинация между добра тяга и нисък разход дизел стартира от малко под 50 000 лева, а топмоделът 1.5 MHEV има начална цена около 55 000 лева.