Тест на Ford Capri: История с подвеждащо начало

Историята помни множество истории с неочакван край. Има обаче и такива с подвеждащо начало. Историята за новото Capri на Ford се числи по-скоро към втория тип истории и сега ще се опитам да обясня защо смятам така. В търсенето на нови идентичности, много от масовите производители на автомобили се заровиха в миналото, за да търсят вдъхновение. И тъй като не всички се заровиха достатъчно задълбочено, на повърхността излязоха най-вече имена от златните периоди на различните маки, носещи със себе си силен носталгичен заряд. В което, разбира се, няма нищо лощо - зависи как този заряд ще бъде пренесен в настоящето. В конкретния случай, името на Ford Capri идва от компактните купета, с които марката спечели сърцата на безброй фенове от края на 60-те до към средата на 80-те години на миналия век. На редица важни европейски пазари, сред които Великобритания и Германия, Capri се ползваше с култов статус, тъй като автомобилът се беше превърнал в нещо като синоним на "народен" спортен автомобил, който е достъпен за младите и не чак толкова платежоспособни клиенти, а носи радост като истинска спортна машина, особено след малко "пипване" тук-там от хора с достатъчно технически познания и най-вече с достатъчно количество бензин в кръвта. Capri беше легенда от ранга на Opel Manta и VW Scirocco, или по-късно сравним с Opel Calibra и VW Corrado. У нас моделът е по-скоро слабо познат и означава повече единствено за по-запалените ентусиасти, но е ясно защо емоцията, идваща заедно с това име, няма как да бъде за подценяване. И точно затова няма как да се учудваме, че публиката реагира със сменени чувства при появата на името Capri върху един по-скоро конвенционално изглеждащ електромобил с четири врати и голям заден капак, който поне на пръв поглед няма нищо общо с класическите купета - независимо от старанието на дизайнерите да напомнят за първообраза с черната ивица между предните фарове и решената в същия цвят лента между задните светлини. Казано по друг начин, ако сте от хората, които харесват първите поколения на Capri, то трудно ще приемете новия модел като техен пълнокръвен наследник, а пък ако името Capri не ви говори нищо, то и без друго надали се вълнувате как точно се нарича един модерен електромобил. И в двата случая ефектът на печалба от историческото наследство ми изглежда малко съмнителен - а съвсем обективно погледнато, автомобилът не заслужава по никакъв начин да се подхожда към него с някакъв вид първоначално разочарование, защото предлага пакет от качества, на който повечето конкуренти с основание могат да завиждат.

Ако оставим настрана цялата дискусия защо този автомобил се казва именно Capri, а не, да речем, Sierra, пред нас стои един убедителен във всички отношения автомобил с електическо задвижване, дължина на каросерията 4,63 метра, който, подобно на своя събрат Explorer, се базира на техника на Volkswagen, и по-точно на платформата MEB. Ако Explorer може да се смята най-близък като размери и концепция до ID.4, то Capri би следвало да се възприема по-скоро като дериват на по-спортния ID.5. Подобно на него, каросерията тук е от типа SUV-купе, а вирнатата задница трябва по един или друг начин да прави аналогии с класическите купета. В интерес на истината, дизайнът на автомобила се откроява отдалеч и специално в комбинация с яркожълт или яркосин цвят на каросерията действително успява да направи ярко впечатление на пътя. Както може да се очаква, интериорът също е близък до познатите решения от германските еквиваленти, макар че например вертикално разположения голям сензорен екран на средната конзола е типичен за Ford. Мястото и на двата реда седалки е в изобилие, а предните места се предлагат в изпълнение с ергономични предни седалки, които си заслужават инвестицията и се отблагодаряват с отличен комфорт на всякакви разстояния. Ергономичната концепция като цяло е прилична, с някои изключения, дължащи се основно на прекомерната употреба на сензорни бутони и сензорни повърхности вместо класически превключватели, кояо изисква време за привикване, отвлича вниманието на водача и в случаи като например управлението на предните и задните прозорци от шофьорската врата само с помощта на два бутона, чиято функция се сменя от сензорно поле, е откровено нелогична. Иначе комфортът на борда е на висота, а оборудването трудно ще остави неудовлетворени желания.

Скоро след потегляне ще оцените отличния акустичен комфорт на борда на Capri - до ушите на водача и пасажерите достига съвсем малка част от шумовете, които постъпват отвън. Наред с финия маниер, с който ходовата част преминава през неравности от различен тип, впечатление правят също прецизното усещане от волана и съвсем слабото, почти неусетно накланяне на каросерията в завоите. Все пак това е автомобил, изграден на платформа със задно задвижване, където електрическото двойно предаване е опция и цялостната концепция продължава да бъде с приоритет върху задвижването на задните колела. Така че освен от пълната липса на влияние на задвижващия тракт върху управлението, няма как да не останем впечатлени и от забалежително малкия радиус на завиване, който демонстрира Capri. При версията със задно предаване и 286 конски сили и най-вече при модификацията с двойно задвижване и 340 конски сили можете да се радвате не само на превъзходна тяга и мощно ускорение, но и на забележително поведение в завоите, за което "вина" несъмнено имат и инженерите на Ford, които доста са се постарали при допълнителните настройки на техниката, която са получили от Волфсбург.

Нека не забравяме, че именно прецизното усещане при управление и динамичното пътно поведение бяха основен аргумент в полза на европейските модели на Ford през последните около 25 години. Точно така стоят нещата и при Capri - колата буквално оживява в завоите и доставя удоволствие дори в досадния градски трафик - достатъчно е само да подходите малко по-динамично към нея. И ето тук асоциациите с доброто старо Capri като че ли престават да изглеждат толкова невероятни и несъстоятелни и даже придобиват съвсем конкретни измерения. Пробегът, в зависимост от версията, е над 500 и дори достига до малко над 600 км по WLTP при една от модификациите, а в реални условия без проблем надвишава 400 км, а при добри условия отива и над 500 километра.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Всъщност новият Ford Capri е един от най-приятните за управление представители на своя сегмент - с превъзходно пътно поведение и прецизна кормилна уредба. Точно в стил класическите образци с това име, ако питате мен. Оттам насетне моделът се откроява с типичните за платформата си плюсове и минуси - щедро вътрешно пространство, отлично оборудване, високо ниво на комфорт при пътуване и много добър пробег от над 400 км в реални условия, стига условията да са благоприятни. Сред минусите могат да се отбележат някои дрени слабости в управлението на функциите и не толкова бързото на фона на разполагащите с 800-волтова технология конкуренти зареждане.