Тест на Ford Ranger 3.0 V6 Lion: Универсален боец

През последните години се улавям, че ставам все по-голям почитател на пикапите, при това най-малко поради две причини. Да, признавам си, че едната от тях е непорасналото момче у мен, които все още обича да си играе с камиончета и се радва на всеки досег с машини, които по един или друг начин изглеждат по-големи или се усещат като нещо по-така. Не крия - има го този момент, пикапите ми напомнят и на камиони, и на всъдепози, и на работни машини, все забавни неща, с които човек няма как да не му се прииска да се позабавлява отвреме навреме. Но основната причина е съвсем различна, и тя е, че с развитието на модерните тенденции в при автомобилите, съвременните истински всъдеходи почти изчезнаха от серийното автомобилостроене, като последните мохикани от тази порода вече буквално се броят на пръстите на двете ръце. А в Европа даже и на едната ръка. Докато пикапите по един или друг начин, в една или друга степен, продължават да държат фронта и донякъде компенсират липсата на съвременни наистина високопроходими модели, които не само могат да стигнат почти навсякъде, но могат да го правят и по много пъти, без да се налага да претърпяват куп ремонти, както би се случило с повечето им екипирани със сложни и крехки технологии събратя-паркетници. Затова и не крия факта, че с огромно удоволствие чаках деня, в който отново ще се докосна до Ford Ranger и по-точно до неговото изпълнение Wildtrack във версия с прекрасния дизелов V6 от серията Lion на Ford.

Принципно, звездата в гамата на Ranger несъмнено е версията Raptor с нейното специално разработено за състезателен офроуд окачване Fox - тя може не просто да ви заведе почти навсякъде, но и да стигне до там с бясна скорост, карайки ви да се чувствате като своеобразен Индиана Джоунс в изследването на непознати светове. Така е, само че силата на Ranger и популярността на модела идват от другаде - от прословутата здравина, от завидната дълговечност и от страхотната компетентност на цивилните версии в справянето с трудни всекидневни предизвикателства. Ranger Wildtrack е чудесно доказателство в полза на тезата, че един пикап може да е едновремено проходим, здрав, практичен и удобен както за работа, така и за свободното време, че даже и за чисто удоволствие. Последната генерация на модела отново изглежда като пораснала детска играчка - казвам го в най-положителния възможен смисъл, има едновременно мускулеста и посвоему доста симпатична визия, като препратките в дизайна към спортното изпълнение Raptor са повече, отколкото при предишните издания. Интериорът е просторен и съобразен с всички съвременни изисквания за удобство и безопасност - дори бих казал, че не отстъпва по комфорт на повечето съвременни модели от среден клас.

Лично за мен обаче най-приятната изненада се крие под ламарините, и по-точно под предния капак. Трилитровият турбодизел от серията Lion на Ford разполага с 240 к.с. и внушителните 600 нютонметра максимален въртящ момент, който не само има великолепни маниери на работа, приглушен, но много приятен за ухото звук и брутално мощна тяга, но и се оказва учудващо икономичен - дори при откровени издевателства в тежък терен разходът не превишава 12 литра на 100 километра, а при нормално шофиране на асфалт е между 10 и 11 на сто. Едновременно с това, през повечето време динамиката субективно се усеща почти идентична с тази на по-мощния бензинов Raptor с неговите 292 коня.

Говорейки за проходимост, моделът разполага не само с впечатляващ клиренс и специално подсилен окачване с голям ход, но има и сериозно техническо снаряжение в предавателния механизъм в лицето на двойно предаване с понижаващ режим на десетстепенната автоматична трансмисия, възможност за избор на различни режими на шофиране спрямо терена и т.н. Извън пътя показателите на Ranger са най-меко казано впечатляващи, само че реалната изнената е колко цивилизован всъщност е този автомобил на асфалт.

На първо място - возията е учудващо добра за класически пикап, дори без товар. Наред с това, усещането от волана далеч не е като от управлението на лекотоварна машина, а е дори приятно, с напълно задоволителна боратна връзка за контакта на предните колела с пътя. Стабилността на пътя е завидна дори при шофиране с висока скорост в завои, което също далеч не е типично за всички пикапи от подобен клас - като пример ще дам как с изумление установих, че съм преминал целия проход Петрохан с доста сериозно настъпване на газта при хлъзгав асфалт и неблагоприятни атмосферни условия, забравяйки да активирам поне автоматичното включване на двойното предаване, тоест през цялото време съм бил със задвижване единствено на задния мост, а за цялото време се стигна до едно-единствено, при това съвсем леко пързаляне на задницата. Респект - има доста по-цивилизовани на пръв поглед модели, които при подобни условия биха се чувствали далеч по-неуверени и биха ви изпотили в пъти повече, отколкото този уж работен кон.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Ford Ranger Wildtrack е от онези машини, които могат почти всичко - той е изключително проходим, може да тегли изключително тежък прикачен товар, има огромна товароносимост, като същевременно е доказано здрав, надежден и комфортен спътник във всекидневието. Пътното поведение е неочаквано солидно и цивилизовано за такъв тип автомобил, а копринено меката работа и чудовищната тяга на трилитровия турбодизелов шестцилиндров двигател носят искрено удоволствие с всеки изминат километър, като при това вървят заедно с неочаквано скромен апетит за гориво.