Тест на Ford Ranger & Ford Bronco: Стремеж към свобода

На 24 и 25 юни официалният представител на Ford за България - Мото Пфое, организира едно доста сериозно и запомнящо се офроуд приключение за представители на родните медии, което имаше за цел да покаже възможностите на новите модели Ranger и Bronco в трудни терени. Средно тежкият офроуд започна от Априлци и стигна чак до живописния водопад Кадемлийско пръскало малко над Калофер, като включваше и целия път наобратно. Дълбоки коловози, остри камъни и разкаляно от скорошните порои на места трасе предлагаше немалко изпитания за високопроходимите машини, а и за техните водачи. Не беше изненада, че всички участващи в похода автомобили се справиха без каквито и да било сериозни проблеми, въпреки че на моменти продължилото близо 8 часа приключение започваше да изглежда като задача, чийто хепи енд не е точно гарантиран.

На разположение на участниците в теста бяха няколко версии на най-продавания пикап в света - Ford Ranger, както и четири бройки от първата серия от представители на европейската версия на модерната класика Bronco. Принципно двата модела са доста близки помежду си като техника, така че напълно очаквано представянето им в трудни условия беше доста близко. Без всяко съмнение, шампионът по проходимост и изобщо по възможности е Ranger Raptor, каквато беше пилотната кола на теста. Оборудваният с професионално състезателно окачване Fox е в състояние да се справя с предизвикателства, които изглеждат непосилни за цивилна машина. Без значение дали ще го карате в джунгли, савани, в планина, през пясъчни дюни, през снежни преспи, или на каквито и да било други трудно достъпни места, Raptor е подготвен за (почти) всичко и несъмнено е сред най-впечатляващите серийни офроуд модели на пазара. Както отбелязахме обаче, във версията Raptor беше единствено пилотния автомобил, така че имахме още по-добра възможност да се уверим в потенциала на "обикновените" модификации на Ranger. Ranger може да се похвали с богат асортимент от варианти, някои от които са доста близки по характеристики до Raptor. Повечето участници в теста обаче бяха съвсем стандартни базови Wildtrak, при това с гуми за асфалт. Повярвайте ми, колкото и трудни да бяха на моменти рисковите места по трасето, дори този вариант минаваше като на шега - почти без да опира и почти без да превърта колела. Достатъчно е да активирате офроуд режим и да включите понижаващия режим на трансмисията в комбинация с постоянно задвижване на четирите колела - оттам насетне механиката и електрониката едва ли не сами вършат останалото. Добре де, не по-малко важно е и задкормилното устройство да бъде наясно какво прави и защо, тъй като колкото и проходима и способна да е една машина, без човека зад волана поведението тя е безсилна в трудните ситуации.

Най-приятната изненада при тестовия яркожълт Ranger Wildtrak, който имах удоволствието да управлявам през повечето време беше, че под предния му капак работеше новия дизелов V6 с 240 конски сили, която в тандем с десетстепенния автоматик се явява съвършеното задвижване за масивния пикап. Моторът не само има великолепни маниери на работа, приглушен, но много приятен за ухото звук и брутално мощна тяга, но и се оказва учудващо икономичен - след всички откровени издевателства върху автомобила в пресечен терен, разходът едва успя да се покачи до 12 литра на 100 километра, а при нормално шофиране на асфалт е между 10 ии 11 на сто. Едновременно с това, през повечето време динамиката субективно се усеща почти идентична с тази на по-мощния бензинов Raptor с неговите 292 коня.

От гледна точка на номинална мощност, с най-много коне в цялата компания всъщност може да се похвали Bronco, който със своята модерна интерпретация на дизайна на своите класически предшественици няма да остави почти никого равнодушен. И тук обаче в пресечен терен значително по-важни са мощната тяга и възможностите на окачването - а те са не по-малко внушителни, отколкото при Ranger. Автомобилът има дори т.нар. функция Trail Turn Assist, която блокира едно от задните колела и позволява на автомобила да направи обратен завой почти на място, подобно на верижна машина. Интересна е и възможността за "отцепване" на напречната стабилизираща щанга отпред, което позволява по-голям ход на колелата в силно пресечен терен. На цивилен път пък автомобилът има с една идея по-добра управляемост и по-предвидимо поведение в сравнение с американската версия, но както може да се очаква, не комфортът и поведението при дълги преходи на асфалт са на първо място в приоритетите на една професионална офроуд машина като Bronco. Този път както в текста, така и в снимковия материал сме отделили повече място и внимание на Ranger Raptor, което не е случайно - надяваме се през летните месеци да имаме повече време "насаме" с Bronco и тогава да ви разкажем далеч по-подробно за този модел със сериозен култов потенциал.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Както Ranger, така и Bronco напълно оправдават имиджа си и предлагат забележителен потенциал за справяне с трудни терени. И двата модела са издръжливи, надеждни и със сериозни способности. Изключително впечатляващо се представя V6 дизеловия двигател на Ranger, който е може би съвършеното задвижване за този автомобил - с огромна тяга, прекрасни маниери на работа и неочаквано малък апетит за гориво. Не по-малко респектирани сме и от факта, че версията Wildtrak на Bronco се справя почти толкова добре в пресечен терен, колкото бруталния Raptor с неговото състезателно офроуд окачване. Bronco от своя страна по умел начин съчетава стремеж към свобода, проходимост и ретро дизайн, на който трудно може да се устои.