Тест на Ford Ranger Raptor: Играчка за не съвсем пораснали

Ranger Raptor е автомобил, който няма аналог на европейския пазар - около 160 000 лева той ви дава възможност да се сдобиете с мощен пикап, създаден за състезателен офроуд.

ТЕСТОВЕ

Божан Бошнаков

1/30/20241 min read

През последните години все по-често се улавям, че всъщност започвам все повече да симпатизирам на пикапите. И то не защото имам афинитет към това да притежавам ранчо някъде сред прерията, нито защото имам желание да пренасят бали сено или други подобни неща нагоре-надолу по прашни или кални пътища. Нарастващата ми симпатия към този тип машини се дължи на простичкия факт, че истинските всъдеходи сред новите модели вече са на изчезване, а всевъзможните разклонения на SUV и кросоувър класовете имат все по-малко с реалната проходимост, издръжливостта и здравината, които реално погледнато са на първо място при автомобил, претендиращ за възможности в труден терен. На фона на тези тенденции добрите стари пикапи запазват характера си на работни машини и остават както проходими, така и функционални, но най-вече - издържащи на всякакъв вид предизвикателства. Още по-любопитен изглежда разрастващия се сегмент на високопроходимите пикапи, предназначени и за удоволствие, какъвто именно е Ranger Raptor. И тук под удоволствие не разбираме познатите от поне сто години насам доработки на американски пикапи с огромни осмаци, още по-огромни нископрофилни гуми и крещяща окраска, превърнати от знайни и незнайни "творци" в своеобразни камиони за дрифт, драг или просто за перчене по градските и селските площади на безкрайната шир отвъд Океана. Не, тук става дума за съвсем истинско удоволствие от карането, защото Ranger Raptor, по подобие на по-големия си събрат F 150 Raptor, е истински звяр извън пътя, напълно подготвен за съвсем реален състезателен офроуд.

Отвън автомобилът изглежда точно като състезателно детско камионче - в един или друг момент няма как да не си го представите в ролята на big foot чудовище, което мачка като на шега всички препятствия пред себе си, включително други коли по пътя си. Това несъмнено е една от най-страхотните играчки, която едно не съвсем пораснало дете може да си купи. Raptor изглежда внушителен, грубоват, но и същевременно много чаровен по свой си странен начин. 17-цоловите колела са обути с професионални офроуд гуми BF Goodrich, които между другото осигуряват удивително добър баланс между справяне с предизвикателствата на асфалт и в пресечен терен с различен тип настилка. Вътре имаме редица цветни акценти, както и допълнителни превключватели за разнообразните офроуд функции, включително селекто за избор на седем режима на шофиране - стандартен с автоматично управление на настройките, спортен, режим за хлъзгави настилки от типа на дъжд, трева или сняг, режим за още по-хлъзгави настилки като кал и дълбоки коловози, режим за пясък, режим за катерене по скали, както и състезателен режим Baja, кръстен на едноименното офроуд рали. Оранжевата маркировка на 12 часа от горната страна на волана е поредно недвусмислено напомняне, че този автомобил може и да притежава сериозна доза чувство за хумор, но всъщност не се шиегува...

На пътя отначало не се случва нищо кой знае колко интересно - освен разбира се усещането, че с такъв автомобил в повечето ситуации се чувствате повече или по-малко като слон в стъкларски магазин заради огромните габарити. За компенсация обаче пък маневреността всъщност е доста добра като за машина с подобно предназначение и големина, а възможностите на окачването и размерите на гумите гарантират, че повечето неравности по пътя са просто подробност от пейзажа, заради която не си заслужава да намалявате скоростта. Пътното поведение също е учудващо цивилизовано - накланянето на каросерията е далеч от силно, спирачките са напълно прилични, управлението дава чудесна обратна връзка и изобщо щом посвикнете с размерите, Raptor всъщност се кара като един съвсем грамотно направен обикновен голям автомобил и не ви натоварва с нищо излишно. Под предния капак на мястото на четирицилиндровия турбодизел на предшественика сега място е заел трилитров битурбо V6 с 292 к.с. и 491 Нм, който отдава тягата си на четирите колела през десетстепенен автоматик (има и базов вариант с четири цилиндъра, но той не се представя толкова впечатляващо). Звукът му е доста характерен със своя високочестотен металически тембър, а динамиката си я бива - 7,9 секунди време за спринта от място до 100 км/ч са добро постижение за пикап със сосбствено тегло 2,5 тона и аеродинамика на недвижимо имущество. Честно казано, в един или друг момент човек трудно може да не си пожелае на мястото на сам по себе си добрия V6 да имаше един още по-прекрасен V8, но и така е добре - наистина, до липса на мощност не се стига в нито един момент, дори сериозно да прекалявате с десния крак. В зависимост от стила на каране, разходът на гориво варира някъде между 12 и 16 на сто, но лесно можете да постигнете и по-висок разход, както сами се досещате. Надали обаче дори един от притежателите на такъв тип возило ще се развълнува точно от този въпрос...