Тест на Ford Ranger Raptor: Играчка за не съвсем пораснали

През последните години все по-често се улавям, че всъщност започвам все повече да симпатизирам на пикапите. И то не защото имам афинитет към това да притежавам ранчо някъде сред прерията, нито защото имам желание да пренасят бали сено или други подобни неща нагоре-надолу по прашни или кални пътища. Нарастващата ми симпатия към този тип машини се дължи на простичкия факт, че истинските всъдеходи сред новите модели вече са на изчезване, а всевъзможните разклонения на SUV и кросоувър класовете имат все по-малко с реалната проходимост, издръжливостта и здравината, които реално погледнато са на първо място при автомобил, претендиращ за възможности в труден терен. На фона на тези тенденции добрите стари пикапи запазват характера си на работни машини и остават както проходими, така и функционални, но най-вече - издържащи на всякакъв вид предизвикателства. Още по-любопитен изглежда разрастващия се сегмент на високопроходимите пикапи, предназначени и за удоволствие, какъвто именно е Ranger Raptor. И тук под удоволствие не разбираме познатите от поне сто години насам доработки на американски пикапи с огромни осмаци, още по-огромни нископрофилни гуми и крещяща окраска, превърнати от знайни и незнайни "творци" в своеобразни камиони за дрифт, драг или просто за перчене по градските и селските площади на безкрайната шир отвъд Океана. Не, тук става дума за съвсем истинско удоволствие от карането, защото Ranger Raptor, по подобие на по-големия си събрат F 150 Raptor, е истински звяр извън пътя, напълно подготвен за съвсем реален състезателен офроуд.

Отвън автомобилът изглежда точно като състезателно детско камионче - в един или друг момент няма как да не си го представите в ролята на big foot чудовище, което мачка като на шега всички препятствия пред себе си, включително други коли по пътя си. Това несъмнено е една от най-страхотните играчки, която едно не съвсем пораснало дете може да си купи. Raptor изглежда внушителен, грубоват, но и същевременно много чаровен по свой си странен начин. 17-цоловите колела са обути с професионални офроуд гуми BF Goodrich, които между другото осигуряват удивително добър баланс между справяне с предизвикателствата на асфалт и в пресечен терен с различен тип настилка. Вътре имаме редица цветни акценти, както и допълнителни превключватели за разнообразните офроуд функции, включително селекто за избор на седем режима на шофиране - стандартен с автоматично управление на настройките, спортен, режим за хлъзгави настилки от типа на дъжд, трева или сняг, режим за още по-хлъзгави настилки като кал и дълбоки коловози, режим за пясък, режим за катерене по скали, както и състезателен режим Baja, кръстен на едноименното офроуд рали. Оранжевата маркировка на 12 часа от горната страна на волана е поредно недвусмислено напомняне, че този автомобил може и да притежава сериозна доза чувство за хумор, но всъщност не се шиегува...

На пътя отначало не се случва нищо кой знае колко интересно - освен разбира се усещането, че с такъв автомобил в повечето ситуации се чувствате повече или по-малко като слон в стъкларски магазин заради огромните габарити. За компенсация обаче пък маневреността всъщност е доста добра като за машина с подобно предназначение и големина, а възможностите на окачването и размерите на гумите гарантират, че повечето неравности по пътя са просто подробност от пейзажа, заради която не си заслужава да намалявате скоростта. Пътното поведение също е учудващо цивилизовано - накланянето на каросерията е далеч от силно, спирачките са напълно прилични, управлението дава чудесна обратна връзка и изобщо щом посвикнете с размерите, Raptor всъщност се кара като един съвсем грамотно направен обикновен голям автомобил и не ви натоварва с нищо излишно. Под предния капак на мястото на четирицилиндровия турбодизел на предшественика сега място е заел трилитров битурбо V6 с 292 к.с. и 491 Нм, който отдава тягата си на четирите колела през десетстепенен автоматик (има и базов вариант с четири цилиндъра, но той не се представя толкова впечатляващо). Звукът му е доста характерен със своя високочестотен металически тембър, а динамиката си я бива - 7,9 секунди време за спринта от място до 100 км/ч са добро постижение за пикап със сосбствено тегло 2,5 тона и аеродинамика на недвижимо имущество. Честно казано, в един или друг момент човек трудно може да не си пожелае на мястото на сам по себе си добрия V6 да имаше един още по-прекрасен V8, но и така е добре - наистина, до липса на мощност не се стига в нито един момент, дори сериозно да прекалявате с десния крак. В зависимост от стила на каране, разходът на гориво варира някъде между 12 и 16 на сто, но лесно можете да постигнете и по-висок разход, както сами се досещате. Надали обаче дори един от притежателите на такъв тип возило ще се развълнува точно от този въпрос...

Както подобава, Ranger Raptor може да се похвали с чудовищно снаряжение за справяне с трудни ситуации, включващо блокаж на предния, задния и централния диференциал, понижаващ режим на трансмисията, състезателно регулируемо офроуд окачване и споменатите вече разнооразни режими на шофиране. С цел персонализиране на изживяването зад волана, водачът може да настройва дори звука от изпускателната система, която също разполага със състезателен режим Baja. Истината е, че възможностите на този автомобил за справяне трудни ситуации далеч надхвърлят възможностите на средностатистическите водачи за справяне с такива - Ranger Raptor е безкомпромисна машина за състезателен офпоуд, който с правилния човек зад волана може да постигне неща, от които да ви настръхнат косите дори само ако гледате. Стига да знаете какво правите, тръпката зад волана е гарантирана, но не бива да забравяте златното правило, че колкото по-проходим е всъдеходът ви, толкова по-далеч ще се наложи да идва трактора, за да ви тегли - така че колкото и неограничени да изглеждат резервите на Raptor, никой не може да победи нито физичните закони, нито човешката глупост, поради което винаги трябва да имате едно на ум. Лично за мен управлението на такъв тип машина носи огромно удоволствие и действително по някакъв начин успява да ме върне към детето в мен, което само по себе си е страшно приятно прежияваване.

Любопитно е да се установи, че под крещящата външност и яркия характер на Ranger Raptor всъщност се крие автомобил, който е достатъчно практичен и във всекидневието. Пътническият салон предлага изобилие от място и удобство за до петима души, обемът на покрит с опционална електрически задвижвана ролетна щора товарен отсек е внушителен, а възможността за пренос на до 700 кг полезен товар не е за подценяване, макар че заради специалното окачване този показател отстъпва на стандартния Ranger, който може да "мъкне" до един тон. Колата действително е доста приятна за всекидневно каране - доколкото това изобщо да се каже за дълъг близо 5,40 метра пикап по европейските пътища.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Ford Ranger Raptor е идеалната играчка за възрастни, които не са забравили детето в себе си и неговите любими камиончета, които минават навсякъде и през всичко. Автомобилът се държи учудващо цивилизовано при нормална употреба и е доста функционален във всекидневието - стига, разбира се, да свикнете с огромните му за европейските разбирания размери. Извън пътя този пикап буквално оживява и е способен да ви донесе радост, каквато можете да получите само една професионална състезателна офроуд машина. На фона на всичко това, цената от малко под 160 000 лева всъщност изглежда напълно оправдана.