Тест на Honda CR-V 2.0 I-HMMD e:HEV AWD: Перфекционистът

Тест на новото издание на най-продавания модел в гамата на Honda и един от най-популярните SUV модели в световен мащаб изобщо.

ТЕСТОВЕ

Божан Бошнаков

4/30/2024

Honda CR-V се подвизава на пазара от 1995 година насам и успя да се утвърди като един от най-добре продаваните и най-успешните като концепция SUV модели в световен мащаб. Той по особено убедителен начин съчетава перфекционизма на Honda с буквално ненадмината надеждност - моделът от самата си поява на бял свят не слиза от върховете на всевъзможни класации по здравина и до днес остава един от най-солидните и безпроблемни автомобили не само в своя сегмент, а и като цяло. През 2022 година Honda пусна в продажба петатата генерация на CR-V, като лансирането на модела в Европа стана след това в Азия и Северна Америка - на практика моделът се продава на Стария континент и у нас от есента на миналата година. Автомобилът е лесно разпознаваем като наследник на своя предшественик, като цяло линиите му са стаали малко по-ъгловати и по-сериозни, а осанката му е някак по-представителна.

Лично на мен новият дизайнерски език ми допада, защото колата има внушително и все пак елегантно излъчване, а формите й са безпогрешно разпознаваеми като Honda - нещо, което не е валидно обезателно за всички представителите на тази марка. С размери 4,70 метра дължина, 1,87 метра широчина и 1,67 метра височина моделът се вписва в обичайните рамки на сегмента, а багажното отделение с вместимост между 579 и 1710 литра е много добро постижение за хибрид, който все пак има нужда от пространство за високоволтовата акумулаторна батерия. Вътрешността на автомобила не поставя някакви рекорди по простор в класа, но е достатъчно обемна. Несъмнено нещото, което прави впечатление още от първия момент, и се затвърждава като усещане колкото повече време прекарвате с автомобила, е така типичното за Honda внимателно вглеждане дори към най-дребните детайли и мисълта за удобството на хората на борда. Без значение дали говорим за качество на материалите, за солидността на изработката и сглобката или за сполучливостта на ергономичната концепция - в този автомобил всичко е на най-високо равнище. CR-V e автомобил, създаден от педанти, и предназначен за перфекционисти - и това се чувства от всяко ъгълче на функционалната му каросерия.

На пътя CR-V създава усещане за доверие и спокойствие у водача - поведението му е предвидимо, а управляемостта - прецизна и eдновременно с това лесна като детска игра. Комбинацията от лекота на управлението и усещане за неимоверно солидна стойка на пътя всъщност е изключително характерна за Honda и нещо, което аз адмирирам. Комфортът на возене е отличен - на практика почти няма път, който да изкара ходовата част на CR-V от равновесие и да отнеме добрите й обноски. Накланянето на каросерията е изключително слабо изразено, особено като за автомобил със сравнително висок център на тежестта, какъвто все пак е случаят при този модел.

Магистралните преходи щяха да бъдат почти неусетни, и представянето на автомобила като цяло щеше да бъде напълно лишено от поводи за критика, ако не беше една малка подробност. Единствената ми критика към този автомобил е отправена към неговото задвижване, съчетаващо работещ по принципа на Аткинсън двулитров атмосферен четирицилиндров бензинов агрегат и електромотор. Системната мощност е 184 к.с., което не е много, но не е и малко. Усещането за недостатъчно моторизиране реално е по-скоро субективен, отколкото обективен, но е осезаем - особено на магистрала и при сериозно ускорение, когато двигателят с вътрешно горене от режим на генератор за електричество преминава в режим на директно задвижване на колелата, което е съпроводено със силно форсиране и значително покачване на шума. Не ме разбирайте погрешно - автомобилът разполага с прилични запаси от мощ и не е тромав, но от друга страна със сигурност не може да се нарече и динамичен, а усещането, което създава отривистото бръмчене на двигателя при високи обороти съвсем не винаги е приятно. Средният разход при смесен цикъл на шофиране, типично за хибрид, е доста по-висок, отколкото ако карате атомобила съвсем кротко с по-ниски скорости или предимно на градско.