Тест на Hyundai Kona 1.6 HEV DCT: Нова генерация

Второто поколение на Kona продължава философията на своя предшественик, като същевременно е по-добро в практически всичко спрямо него. Тест на версията пълен хибрид със 141 к.с.

ТЕСТОВЕ

Божан Бошнаков

12/11/20231 min read

Когато се появи на бял свят през 2017 година, Kona внесе свеж полъх в гамата на Hyundai. Моделът се открояваше ярко както сред останалите модели на марката, така и сред преките си конкуренти с комбинацията от дързък дизайн, нестандартен характер и впечатляващо пътно поведение - особено при версиите с двойно предаване. Споменавайки задвижването на четирите колела, именно то се превърна в още една отличителна черта на Kona спрямо повечето му пазарни опоненти - във върховите си изпълнения кореецът не само изглежда като SUV, но и действително има всички качества на такъв тип автомобил. При втората генерация цялостната концепция на Kona е останала непокътната - отново имаме пред себе си градски модел с компактни външни размери, открояващ се отдалеч дизайн, голям клиренс, висока каросерия, учудващо изобилно вътрешно пространство и цял арсенал от съвременни технологии. И точно както досега - с възможност за поръчване на двойно предаване при версията с 1,6-литров бензинов турбодвигател.

Стилът на каросерията е значително еволюирал спрямо първото издание на модела, острите ръбове на каросерията са позагладени, но в интерес на истината цялостното излъчване на автомобила продължава да го кара да изпъква сред все по-еднообразно изглеждащата конкуренция. Може би най-отличителното дизайнерско решение са фаровете, които отпред и отзад имат почти идентична форма и представляват тънка светлинна лента, допълнена от допълнителни осветителни тела в областта на калниците. Няма спор, че новата Kona няма опасност да бъде определена нито като скучна, нито като безлична, а в цялостната й визия е стилна, така че оригиналните форми в никакъв случай не са самоцелни. Позитивно са и първите впечатления от интериора, който от една страна е забележително просторен за автомобил с дължина 4,35 метра, а от друга демонстрира качество на изпълнението и оборудване, характерни за по-високите класове. Без значение дали става дума за удобства, мултимедия или асистиращи системи, новата Kona буквално прелива от съвременни технологии. Ергономията на мястото за водача е отлична, седалките са комфортни и на дълги разстояния, а багажникът, който при хибридната версия е с леко намален заради необходимостта от място за монтиране на батерията обем между 466 и 1300 летра, при стандартните изпълнения само с ДВГ е с рекорден за класа обем, достигащ до 1800 литра при сгънати задни седалки.

Автомобилът е достатъчно просторен отвътре, спортните седалки са много удобни, оборудването е богато, а позицията зад волана е доста спортна - доколкото това може да се каже за SUV. Подобно на повечето нови модели на концерна, физически бутони почти отсъстват, което според маркетинговите отдели на повечето компании трябва да е иновативно, модерно и така нататък, но в реалния живот е неинтуитивно, ненужно, неудобно и отвлича вниманието. Надявам се да не се уморя да казвам това, защото когато наричаме бялото черно или обратно, не променяме нещата, а просто правим опит да ги замажем, от което не печели никой. В случая не говорим за недостатък конкретно на този автомобил, а за погрешна посока, поета от цялата индустрия или поне от почти всички по-масови производители. Изключително добро попадение е бутонът за стартиране и гасене на двигателя, който е разположен на самия волан като при състезателен или расов спортен автомобил, контрастните акценти в медена оптика също стоят ефектно.

Едно от първите неща, които правят впечатление след като седнете зад волана на новата Kona, е характерната за SUV висока позиция на седене и съответно добрия обзор, който имате към трафика. Или поне така стоят нещата по отношение на видимостта напред и настрани, както и в големите и отлично позиционирани огледала за обратно виждане - ако става дума за видимостта косо назад, тук екстравагантният дизайн на каросерията казва своето, така че камерите за задно виждане и асистентът за мъртвата зона се превръщат в необходимост, а не просто в глезотия. Факт е, че щом те са на борда, проблемът изчезва. Маневреността е отлична, а кормилното управление - много леко, така че шофирането