Тест на Ineos Grenadier: Дивото зове

Към машини като тази няма как да се подходи по някакъв стандартен начин - защото в Ineos Grenadier нищо не е стандартно. Всъщност, моделът има амбиция сам да се превърне в стандарт за много неща - за проходимост, за издръжливост, за способности в най-трудни ситуации... Но нека започнем с нещо по-простичко, а именно с това откъде идва този автомобил и защо целите му са именно такива. Ineos Grenadier се ражда по идеята не на кого да е, а на самият сър Джим Ратклиф. Той е собственик на химическия гигант Ineos и към момента официално е най-богатият британец ако не броим Кралското семейство. Сър Ратклиф отдавна има афинитет към автомобилите и към моторните спортове - нека не забравяме, че компанията му е от най-големите спонсори на отбора на McLaren във Формула 1, например. Твърди се, че след като добрият стар Land Rover Defender слезе от конвейера след повече от половин век вярна служба, на сър Ратклиф му е дошла чудесната идея да запълни опразнената ниша на пазара, тъй като истинските съвременни всъдеходи в момента се броят на пръсти. Речено-сторено, както се казва, проектът е задействан с пълна сила, по него са работили куп световно признати специалисти в създаването и работата с такъв тип високопроходими машини, използваните в Grenadier компоненти са сред най-доброто, което може да бъде открито на пазара въобще. Двигателите са редови шестцилиндрови от BMW, скоростната кутия е осемстепенна автоматична от ZF, която е нито повече нито по-малко от най-добрия автоматик на пазара в момента...

Дори само фактът, че идеята на британския всъдеход иска да бъде поне толкова добър в справянето с тежки условия и терени, колкото беше Негово Величество Defender, няма как да не разтупти сърцата на автомобилните фенове, включително и моето. Имах кратка среща с модела при предварителното му представяне в България и даже имах готината възможност да се повозя за няколко пробни кръгчета с един от тестовите пилоти на компанията - естествено, бях впечатлен. Признавам, че това пробното ми каране на този модел беше едно от нещата, които съм чакал с най-голямо нетърпение през миналата вече 2023 година. Моделът се появи у нас през лятото на 2023 г., като цената на по-опростената работна версия започва от около 135 000 лева, докато по-"комфортното" изпълнение стартира от малко над 150 000 лева. Доста сериозни цени, срещу които обаче получавате и меко казано сериозна техника. Звучи добре от една страна, от друга - доста се разминава от идеята на Defender, който никога не е бил евтин, но никога не е бил и безкрайно скъп на фона на възможностите си. Нито пък някога е бил ужасно скъп или сложен за поддръжка, което не може да се каже за Grenadier. От друга страна обаче, Grenadier обещава да бъде по-добър в практически всичко, така че нещата продължават да изглеждат повече от интересни.

Странна работа са шегите на съдбата понякога - след повече от година трепет да седна зад волана на Ineos Grenadier, дългоочакваният ден в крайна сметка дойде в един ноемврийски петък, но нещата потръгнаха всякак, но не и добре. Навън тъкмо се беше стъмнило, валеше проливен дъжд, всичко изглеждаше... ще използвам израза "безрадостно", макар че звучи като детска песничка на фона на реалностите в онзи момент. На път да подгизна, стигнах до паркинга, отключих автомобила и отваряйки шофьорската врата, върху мен се плисна количество вода, вероятно отговарящо на обема на малка кофа. Приех това като проява на някакво черно, но посвоему веселяшко британско чувство за хумор - шегата настрана - все пак говорим за първа серия на напълно нов модел, който е дело на абсолютно нов автомобилен производител с нулев опит в областта до момента, така че подобен тип "детски болести" са повече от нормални и напълно в реда на нещата. Изкатервайки се в кабината, започнах да търся къде да поставя ключа за запалване - повярвайте ми, съдейки по следите по пластмасата около гнездото му, които видях по-късно на светло, подсказват, че не съм бил единствен в това авантюристично търсене. Опитвайки се да настроя позицията си на седене и най-елементарните неща в колата установих, че това не е най-лесната задача за изпълнение, дори за човек, който изпробва по над 50 различни модела автомобили всяка година - да, бутоните за управление на важните неща изглеждат страхотно, направени са едновременно страшно скъпо и устойчиво на всякакви влияния, включително човешка глупост или вандализъм, но докато се ориентираш кое къде е тук просто минава време - немалко време. Потегляйки, бързо установих, че радиусът на завиване на Grenadier е съпоставим по-скоро с този на немалък плавателен съд, отколкото с лек автомобил, усещането от управлението при по-ниска скорост е като при стар автобус Чавдар (изисква големи усилия, никога не е ясно колко и как завивате, а движението в праволинейна посока изисква особено фин усет, защото ако просто държите волана неподвижен, автомобилът върви навсякъде, но не и направо). Шумовете, разнасящи се от всяко знайно или незнайно ъгълче на каросерията и периферните компоненти, се преплитат в някаква абсолютно неописуем хаос от звуци, който може да ви стресира малко или много, ако не сте предварително подготвени. И не, предпочитам да не ви споделям в подробности как се чувствах в този момент точно с този автомобил насред хаотичния трафик на петъчен час пик при проливен дъжд, бидейки принуден да лавирам ловко между предвидливо изразяните дупки в асфалта по пътя ми и десетките ентусиасти, които със завидно упорство опитваха да ползват автомобилите си вместо чадъри, управлявайки ги обаче по-скоро като носители на чадъри, отколкото като адекватни участници в движението.

Както често се случва в живота, утрото е по-мъдро от вечерта, а новият ден носи със себе си съвсем различна енергия, понякога съвсем различен свят със себе си. Нагаждайки себе си към особеностите на автомобила, всъщност започнах да се чувствам значително по-добре. Връщайки се към търсенето на гнездото на контактния ключ в тъмното, мога да кажа, че търсенето си заслужаваше, тъй като след завъртането на успешно поставения ключ в салона отеква шум, какъвто човек очаква в някакъв вид състезателен всъдеход. Абсолютно удивително е каква акустика се е получила с наличието на дизеловия редови шестак на BMW под предния капак - заради по-скоро оскъдната шумоизолация, човек може да чуе отчетливо всички възможни характени шумове както за дизело двигател, така и за редови шестцилиндров агрегат. Този мотор на BMW е сред най-доброто, което съвременното двигателостроене може да предложи, и това си личи във всеки момент от шофирането на Grenadier. Тук агрегагът е преработен изцяло за нуждите на автомобил с всъдеходен характер, мощността е намалена до 249 конски сили, а максималният въртящ момент възлиза на огромните 550 нютонметра и е наличен в почти целия използваем работен диапазон между 1250 и 3000 оборота в минута. Тандемът с осемстепенния автоматик на ZF е добре познат - тук пропуски чисто и просто няма, всичко се случва като по учебник. Динамиката при ускорение е абсолютно забележителна за автомобли с аеродинамиката на тухла четворка, разходът на гориво варира между около 12 на сто при икономично каране до към 15 на сто при по-обиаен стил на шофиране.

При изминаването на повече километри в по-разнообразни условия впечатление започва да прави още един забавен факт - всъщност, странните реакции на управлението постепенно изчестав, когато започнете да се движите със скорост на 70-80 км/ч. Невероятно, но факт - на магистрала Grenadier почти "заспива" и се държи съвсем прилично при поддържане на темпо от порядъка на 120-140 км/ч. Ако не можете да свикнете с шумовете - по-добре е да усилите музиката, друго решение към момента няма. Истинският смисъл на този автомобил обаче несъмнено е извън пътя, и най-вече в наистина трудни условия. Екипиран с цял арсенал от технологии за подобряване на представянето в пресечен терен (техническото снаряжение на Grenadier заслужава не просто отделен материал, а поредица от такива...), моделът може да ви отведе до места, докъдето трудно ще стигнете с 99 процента от останалите серийни превозни средства, които се предлагат днес на пазара - дали е по-добър в проходимостта си от Defender, може да бъде проверено по достоверен начин единствено при пряко съревнование в тежки условия, където обаче, както знаете, всичко е относително и отново е трудно да бъде дадена сто процента обективна оценка. Нямам никакви съмнение, че Ineos Grenadier може да се справя с почти непреодолими предизвикателства - факт е, че всичките упражнения, които опитах със снабдения с понижаващ режим на трансмисията, блокажи на диференциалите и какво ли още не автомобил му се сториха като скучновата игра за малки момиченца. По никакъв начин не съм изненадан от обстоятелството, че този автомобил съвсем буквално оживява, когато напусне предела на асфалтираните пътища - просто асфалтът е нещо, с което той може да се справя, но не му е по вкуса. Оттам насетне - извън пътя всичко си идва по местата, а потенциалът за справяне с наистина заплетени ситуации изглежда почти безграничен. Което отново ни връща към добрия стар Defender - може би Ineos Grenadier има шансове да бъде негов пълнокръвен наследник, макар и с малко по-различен характер.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Ineos Grenadier e автомобил, за който трудно може да бъде вписан в някакви общоприети рамки. Той е скъп, но затова пък предлага най-рафинирана техника за изключително сериозен офроуд и трудни условия. Двигателите и трансмисиите от BMW се представят абсолютно брилянтно - придавайки на Grenadier не само мощна тяга във всеки един момент, но също така и брутален звук и абсолютно неочаквана динамика. Тази машина изглежда като всъдеход от старата школа и се усеща като такъв - тук акцентът е върху представянето в тежък терен, а не върху тривиалното изминаване на километри по асфалтови пътища. Ергономията в интериора е специфична и изисква време за привикване. Реалният проблем на автомобила се състои в това, че макар да е създаден от едни от най-добрите агрегати, технологии и материали, които съвременната автомобилна индустрия може да предложи, цялостното усещане за хармония, хомогенност и високо качество все още липсва. За тепърва прохождаща компания обаче това е напълно нормално - с оглед на забележителните качества на Grenadier, има всички основания да очакваме сериозен успех на марката в бъдеще, стига да се справи с досадните ранни детски болести на едно ново производство.