Тест на Jeep Avenger: Градски рейнджър

Време е да видим на какво е способен най-малкият модел на Jeep, който беше обявен за Автомобил на годината в Европа за изминалата 2023 година.

ТЕСТОВЕ

Божан Бошнаков

4/14/2024

Трябва да призная, че от всички автомобили, които съм изпробвал през последните една или две години, Jeep Avenger беше една от най-големите ми изненади. Смея да твърдя, че след близо 20 години опит в автомобилната журналистика и над 17 години преки наблюдения над една от най-прецизните и обективни системи за оценяване на автомобили в тестове, а именно тази на германското издание auto motor und sport, обикновено имам доста правилни очаквания към автомобилите, които карам, както и че доста бързо успявам да усетя голяма част от техните основни предимства и недостатъци, след като имам възможност да ги покарам за известно време. Факт е обаче, че очакванията ми към Jeep Avenger бяха погрешни, и именно заради способността ми да успявам бързо да открия дори дребните нюанси в даден модел, изненадата беше дори още по-голяма спрямо предварителните ми вътрешни усещания. Ще се опитам да обясня подобно какво имам предвид. Още при първата поява на сними и информация за този автомобил, първосигналната ми реакция беше нещо от рода на "Тези в концерна Stellantis съвсем прекалиа в опита си да продават една и съща техника под n на брой марки с n на брой уж различни концепции". Казвам си съвсем откровено - основната ми асоциация при вида на модела и характеристиките му беше, че мултинационалният концерн за пореден път е префасонирал електрическото Peugeot 2008, този път в дизайн, напомнящ на класически Jeep - и нищо повече. Обстоятелството, че моделът скоропостижно спечели титлата Автомобил на годината 2023 в Европа, не успя да ме разколебае особено - с изключение на някои чаровни елементи в дизайна, доскоро нямаше нищо, което да ме накара да възприема този автомобил насериозно, още повече като пълноправен член на моделното семейство на марка с традиции като Jeep.

Няма спор, че чисто технологично погледнато, Jeep Avenger е изграден на платформата eCMP на концерна Stellantis, която познаваме повече от добре благодарение на модели като Peugeot 2008, DS 3, Opel Mokka и... какво ли още не. Така че да приписваме на Avenger някакъв вид уникалност от технически характер, би било силно пресилено - факт. Няма спор обаче, че на една успешна и доказала определени силни качества платформа американската марка със сериозна помощ от страна на италианската част от концерна са успели да създадат автомобил, който всъщност притежава ярка индивидуалност и доста по-самобитен характер, отколкото можете да предположите, докато го гледате на снимка или на видео, или докато разглеждате параметрите му. Като размери Avenger е типичен градски кросоувър с доста компактни външни размери - дължина на каросерията 4,08 м и широчина 1,78 м, единствено височината му е с една идея нетипично голяма за класа със своите 1,53 м. Всъщност точно тук идва първото нещо, което откроява Avenger сред всички негови преки конкуренти - автомобилът не само изглежда висок, но има и напълно реален 20-сантиметров клиренс. Вярно, наличието на различни режими на тракшън контрола, предназначени за улесняването на карено по сняг, дъжд, кал и т.н. не може да замести отсъствието на система за задвижване на четирите колела и за истинска сериозна проходимост като при класически всъдеход е пресилено да се говори, но Avenger се справя геройски добре с черни пътища, разбити участъци, бордюри, гаражи със сложни заходи и т.н. препятствия, които в родната действителност се срещат достатъчно често дори в градски условия. Звучи ви малко като Jeep, нали? Така и се усеща - и изненадите в тази насока тепърва предстоят.

Дизайнът винаги си остава въпрос най-вече въпрос на личен вкус, но трябва да отбележим, че начинът, по който стилистите на този автомобил са пренесли класическите черти на Jeep в една автомобилна категория, която няма абсолютно нищо общо с традиционните ценности на марката, е доста сполучлив. И то не говоря само за екстериора с неговата типична за марката физиономия с решетка със седем вертикални ламела (всъщност радиаторната решетка е от затворен тип при електрическия модел, но дори отблизо създава доста убедителна аналогия с по-големите модели на марката), а най-вече за вътрешността на автомобила. Напълно очаквано, дигиталното арматурно табло и инфо-развлекателната система се доближават много до това, което познаваме от други модели на концерна, но е радващо колко много труд са си дали дизайнерите, за да направят атмосферата по-различна от останалите модели на тази платформа и да доближат усещането в кокпита възможно най-много до това, което човек по един или друг начин очаква от Jeep. Воланът е класически за Jeep, тесните вентилационни отвори прилягат много добре на функционалния стил на интериора, а голямата ниша за предмети с гнездо за безжично зареждане в предната част на централния тунел има доста нестандартно проектирано сгъваемо на три части покривало с магнитни елементи. Изработката е доста убедителна и изглежда солидна, а твърдите пластмаси всъщност по особен начин стоят съвсем на място - човек инстинктивно има усещането, че отвътре може да мие колата си с маркуч, точно като Wrangler, а това определено има своя чар. Свободното пространство значително превъзхожда това, което откриваме в голямата част от останалите модели на тази платформа, което се дължи преди всичко на една очевидна причина, а именно почти геометричните ъгловати форми на каросерията, които носят със себе си сериозен потенциал за максимално добро оползотворяване на наличния обем. Та така, неусетно се оказва, че в този автомобил човек се чувства комфортно, седи високо, има чудесен обзор, може да се провре през почти всяко тясно място в града и да мине по почти всеки разбит участък, на който би могъл да попадне, без да се притеснява за нищо. Дааа, нещата поразително започват да се усещат точно като в Jeep!