Тест на Mazda CX-60 2025: Тайните на Изтока

Никой не може да надмине японците, когато става дума за перфекционизъм в съвременното серийно автомобилостроене. Да, ако се разровим сред творенията на бутиковите производители, тук-там все още можем да открием (макар и все по-трудно) шедьоври, съачетаващи в себе си най-доброто и най-ценното от ръчната, машинната и напълно роботизираната изработка. Своеобразни произведения на изкуството, които са създадени със самата идея да представляват материален израз на човешкия стремеж към съвършенство. Прекрасен пример в тази насока са автомобилите на Pagani, или произвежданата до 2020 година последна класическа лимузина на Bentley - великолепният Mulsanne. В известна степен пример за автомобили, при които перфекционизмът е преследван дори в най-малките детайли, са индивидуалните поръчкови модели на Rolls-Royce, Bugatti или Ferrari.

Ами серийните автомобили? За съжаление, колкото повече съвременните серийни автомобили се превръщат в потребителска вещ, вместо в стремеж към независимост, мобилност и цяла философия на четири колела, толкова повече те се отдалечават от идеята за преследване на някакъв вид перфекционизъм - както в дизайна, така и в технологиите. Да не говорим за надеждността... Спомняте ли си времената, когато самото име Mercedes беше синоним на едва ли не вечна техника, която при това е на най-доброто спрямо даден момент ниво на технологично развитие? Или онези германски автомобили от типа на Audi или Volkswagen, които изминаваха по милион километра, преди да се повреди нещо съществено? 70-те, 80-те и 90-те изобилстваха от примери, доказващи идеята, че един интелигентно конструиран и качествено изработен автомобил може да бъде почти вечен. Днес все по-рядко има автомобили, които са замислени с идеята да издържат дълго, още по-малко пък да бъдат непрекъснато подобряване, за да отговорарят възможно най-добре на очакванията на своите клиенти. Къде всъщност се вслушват в истинското мнение на клиентите? Познахте - отново при бутиковите производители, където цените и клиентелата са такива, че все още е невъзможно един производител да пренебрегва желанията на купувачите и поради тази причина непрекъснато моделите биват усъвършенствани в детайлите си. Да, при премиум производителите също отвреме навреме все още имаме примери как гласът на купувачите бива чут, но най-често след доста сериозен период от време. Затова пък, както при европейските, така и при американските марки не е никаква рядкост дадена фирма да промени леко дизайна и оборудването на даден свой модел, и да го обяви гръмко за фейслифт, че даже и за ново поколение. Докато обратната тенденция - да бъде променено нещо съществено по даден модел, без да се предизвиква внимание, само и само за да бъдат удовлетворени клиентите, се наблюдава все по-рядко, и то, ако трябва да бъдем напълно обективни, всъщност може да се види единствено при няколко от японските производители. Като Mazda и Honda например, при които традиционно годината на производство има голямо значение за моделите, дори конкретната година да не е свързана с официален фейслифт или въвеждане на някаква изцяло нова технология. Просто защото философията на японците е такава, че когато има какво да бъде подобрено, те се чувстват длъжни да го подобрят. Защото така трябва- И защото така е честно спрямо клиента.

Mazda CX-60 е един не просто добър пример в тази насока - тя е христоматиен пример за японски перфекционизъм. Това беше първият модел на марката, използващ изцяло новата платформа със задно задвижване и надлъжно разположен двигател. Съответно, много от нещата в този автомобил са радикално нови за Mazda, а това предполага, че и много неща тепърва биха могли да бъдат усъвършенствани. Само че ако говорехме за европейски производител, щяхте да получавате една и съща техника поне 3-4 години, докато някой благоворил да пипне нещо съществено при нея, и то вероятно по принуда, а на воден от вътрешно желание. Тук нещата са коренно различни и под вътрешнофирменото означение CX-60 2025 получавате един драматично подобрен в куп отношения автомобил, който в някои отношения буквално се усеща неузнаваем спрямо досегашната версия. Без излишни фанфари, без компанията да се бие в гърдите колко много е направила за доброто на своите клиенти, всъщност почти без шум и почти незабелязано, Mazda са променили повече компоненти, отколкото предполага един средностатистически фейслифт при конкурентните модели. Без да променят нищичко по дизайна, който лично според мен е толкова сполучлив, че поне за момента не си представям какво може да бъде променено, без да се развали съвършената естетика във визията на автомобила - както отвън, така и отвътре. Защото отвън СХ-60 е поредният блестящ пример за това колко дълбоко чувство за естетика има в стилистичния език, който Mazda продължава да поддържа и доразвива вече повече от десетилетие. Интериорът също предлага забележителна смесица от благородни материали, превъзходна изработка и близка до съвършенството ергономична концепция.

Задвижването на автомобила е променяно само в детайли, но и тук могат да бъдат отчетени осезаеми подобрения - както в маниерите на работа, така и в динамиката и разхода на гориво. Лично на мен любимец в моделната гама на СХ-60 продължава да ми бъде 3,3-литровият редови шестцилиндров дизел, който към момента почти няма реални конкуренти, с изключение на специализирането в същия тип машини BMW. Каквото и да кажа за представянето на този мотор и за степента, в който той приляга на балансирания нрав на CX-60, ще е или малко, или бледо. Копринено мекият ход на редовия мотор е съпроводен от практическо отсъствие на вибрации в класическия смисъл на понятието. Ако искате да си правите експеримента отпреди години с поставяне на изправена на тясната си страна монета върху запален двигател, ето това е един от най-добрите кандидати на пазара, върху които може да проверите дали монетата ще падне при увеличаване на оборотите или не. Към плавната работа следва да добавим и разкошен звук, който при форсиране придобива откровено хищни нотки, но без да преминава границите на добрия вкус. А, и ако питате как тегли един турбодизелов агрегат с 254 конски сили и 550 нютонметра, отговорът е напълно логичен - като локомотив. Само че същевременно набира обороти с настървение почти като на атмосферен бензинов мотор. И разходът при смесен цикъл е нещо от порядъка на между 7 и 8 - 8,5 на сто, а при по-щадящо настъпване на газта можете спокойно да получите и шестица преди десетичната запетая. Мда, поздрави за всички, които отписваха дизеловите мотори, защото вярват в опорните точки на определени икономически среди. Ако търсите идеалното задвижване за този автомобил, 3.3 e-Skyactiv D e удивително близо до това, което може да бъде окачествено като "перфектно". Излишно е да казвам, че както работата на осемстепенния автоматик, така и настройките на самия двигател са пипнати така, че той да стане както по-икономичен и ефективен, така и още по-пъргав и по-хармоничен като обноски.

Ако пък сте почитател на бензиновите технологии и конкретно на plug-in хибридите, Mazda може да предложи едно от най-убедителните задвижвания от този тип на пазара - 2.5 e-Skyactiv PHEV. Тук в тандем работят 2,5-литров четирицилиндров бензинов мотор със 192 к.с. и 261 Нм и електромотор със 136 к.с. и 270 Нм. Системните показатели достигат до внушителните 327 конски сили и 500 Нм максимален въртящ момент. Реалният пробег на ток е около или малко над 50 километра, и ако сте сред хората, които изминават кратки всекидневни разстояния и същевременно имате къде удобно да зареждате с електричество, ще постигате чудесни експлоатационни показатели по отношение на разхода на електроенергия и гориво. Дори и да карате често на по-дълги разстояния и съответно да ползвате само малка част от реалните ползи на този тип технология, CX-60 няма да ви разочарова нито с динамиката си, нито с разхода си - за разлика от повечето конкурентни модели. Дори с почти празна батерия, когато работи практически като обикновен пълен хибрид, автомобилът има завидна тяга при ускорение, а приятно гъпрленият тембър на четирицилиндровия ДВГ засилва приятното усещане при по-спортно шофиране. Факт, ако търсите сравнима с тази на дизеловия модел динамика, трябва да имате повечко заряд в батерията, но дори и след изчерпването му в нито един момент няма да почувствате неприятен недостиг на теглителна сила. Разходът на дълъг път също остава съвсем приличен и най-често е някъде между 7 и 9 на сто - никак не е зле за автомобил, който не на последно място заради своята 17,1 кВтч високоволтова акумулаторна батерия все пак тежи два тона.

Между другото, на дълъг път и двата варианта са впечатляващо тихи, като не може да не отбележим плюсовете на варианта от моделната 2025 година по отношение на шумоизолацията - специално по магистрала разликата между старата и новата версия е силно осезаема.

Дисциплината, в която СХ-60 2025 се усеща буквално като нов автомобил, несъмнено е комфортът на окачването. Тук японските инженери са сътворили чудеса - особено в ситуации, предизвикани от по-големи неравности и изискващи по-сериозно демпферирани от страна на амортисьорите, разликата в поведението на автомобила е от земята до небето. Ако при по-стария модел все още в определени моменти се усещат по-сериозни сътресения, то СХ-60 2025 вози просто великолепно, сякаш състоянието на настилката почти няма значение за него. Без значение дали говорим за къси, средни, големи или пък вълнообразни неравности, настроената по нов начин ходова част абсорбира всички неприятни влияние на настилката почти без остатък. Същевременно с това, движенията на каросерията са още по-ограничени, което пък създава и още по-добро усещане за стабилност - абсолютно в унисон с още по-прецизно работещата кормилна уредба. Замалко да забравя да спомена, че в този автомобил управлението на функциите е приблизително такова, каквото беше доскоро в BMW - съвършено интуитивно и без нужда да отклонявате вниманието си от пътя заради каквото и да било. Всичко се случва с лекота и едва ли не отговаря на мислите ви. За вас остава просто да си седите и да се наслаждавате на един от най-добрите SUV модели от средния клас на пазара. И като казах "седите" се сещам да отбележа, че седалките на СХ-60 също са с по-удобна и по-ергономична тапицерия в сравнение със стария модел...

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Ако Mazda беше европейски или американски производител, то СХ-60 2025 щеше да бъде лансирана минимум като "широкомащабен фейслифт". Макар външно и вътрешно автомобилът да си остава същият, промени има в почти всички области, при това точно там, където са необходими. Най-осезаеми са разликите в представянето на ходовата част, като модернизираната версия на модела вози несравнимо по-хармонично и по-плавно в сравнение с преди, усещането за стабилност и управляемостта също са подобрени. Седалките са станали по-удобни за дълъг път, а двата типа задвижване са станали още по-ефективни и още по-динамични. Plug-in хибридът с 327 к.с. се представя убедително по всички параметри и за разлика от повечето си конкуренти не става нито немощен, нито твърде лаком за гориво, след като бъде изчерпан основния капацитет на батерията му. Лично на мен любимецът ми продължава да се нарича 3.3 e-Skyactiv D - един от малкото нови дизели на пазара, и то не какъв да е, а шестцилиндров, при това редови. Със своята ненаподобима комбинация от копринено меки маниери на работа и брутална, фактически неизчерпваема тяга, това е едно от най-страхотните задвижвания, които могат да бъдат открити в класа на СХ-60, а и на пазара изобщо.