Тест на MINI Cooper SE: Електричеството му отива
Британската легенда MINI се оказа една от марките, при които електрификацията изглежда някак на място. Първо, защото приляга на градския характер на мъника и второ, защото засега въпросната електрификация се случва по-скоро по естествен път и е само частична, без да отнема на клиентите възможността да изберат ДВГ.
ТЕСТОВЕ
Божан Бошнаков
1/13/2025


Със сигурност това не е първият път, в който ще изразя мнението, че подходът на концерна BMW е може би най-интелигентният и най-перспективният сред всички традиционни автомобилни производители до момента. Още през 2013 година BMW се превърна в един от пионерите сред създателите на съвременни електромобили със своя култов модел i3, който в продължение на цяло десетиетие се подвизаваше с успех на пазара. Този автомобил с изработена по свръхмодерна дори от днешна гледна точка карбонова каросерия и интериор, изобилстващ от рециклирани материали и независимо от това притежаващ подчертано благородна атмосфера буквално изпревари времето си - и до днес като видя i3 на пътя и имам странното усещане, че съм срещнал функционален прототип на някакъв модел от бъдещето. След като доказаха недвусмислено на всички, че може да бъде лидер в електрическата мобилност и да създава електромобили, които са сред най-доброто на пазара изобщо, в BMW навреме се усетиха и продължиха успешния си курс, само че без излишни резки движения и без да залъгват когото и да било, че електрификацията ще стане масова не тогава, когато реши пазарът, а когато кажат чиновниците от Брюксел и плахо повтарящите техните умотворения маркетингови щабове на производителите. Така постепенно BMW добавиха електрическа версия към всяко моделно семейство, което предполага съществуването на такъв, като наред с това си позволява и луксозни изцяло електрически експерименти като луксозния iX. По този начин клиентите имат избор - дали да заложат на електричество, на бензин, на дизел, или на хибрид - без да бъдат ограничавани или принуждавани да купуват нещо, което не искат или не им върши работа - или просто не им е по вкуса. Така и трябва да бъде - особено при производителите на премиум автомобили, които в крайна сметка са създадени на първо място да носят положителни емоции, а не единствено да служат за придвижване от точка А до точка Б. Нещо повече - в момента BMW са сред всепризнатите лидери във всички използвани към момента типа задвижвания за леки автомобили - а това е наистина впечатляващо постижение.


Трудно може да има две мнения по въпроса, че към момента преминаването към електричество има реален смисъл и носи истински ползи най-вече в сегментите, в които автомобилите се използват предимно или основно за използване в градски условия или за сравнително кратки междуградски преходи. Именно затова няма съмнение, че при MINI електрификацията изглежда перспективна - особено по начина, по който се случва до момента. За огромна радост на феновете на култовата марка, новото поколение на хечбека се предлага както в електрически варианти, така и в изпълнения с ДВГ като това важи както за каросериите с три и пет врати, така и за очакваният през тази година нов кабриолет. Тоeст - всеки може да поръча автомобила си такъв, какъвто му допада и какъвто ще му върши най-добра работа. Без излишен драматизъм, без ненужни лозунги. MINI в голяма степен си остава MINI - като дизайн, като характер, като индивидуалност, като усещане зад волана, като възможности за персонализация. Да, колата не е толкова мъничка, колкото бяхме свикнали, но със своите 3,86 метра дължина хечбекът с три врати все пак запазва приличие и остава в рамките на приемливото в малкия клас. Минималистичният стил на новата генерация е дори с една идея по-автентичен за MINI, отколкото беше при предшественика, заради отпадането на редица повече или по-малко ненужни детайли от външността и интериора, и концентрирането върху най-важното за марката. Лично на мен ми липсва единствено напълно липсващия хром, чието производство беше определено като силно неекологично и постепенно остана привилегия единствено за представителите на луксозния клас и бутокивите автомобили, но практически почти изчезна от масово произвежданите автомобили, включително MINI. Не е болка за умиране, но традиционалистите като моя милост предпочитат непреходния чар от блясъка на хром пред безличните упражнения на тема пианолак или пък опитите за даместване на този тип разкош с прибавяне на допълнителни светлинни детайли.


Отвътре моделът отново е точно такъв, какъвто очакваме - с редуциран брой функцианлни детайли и чаровна атмосфера, доминирана от редица ретро елемнти, най-внушителният измежду които е огроният кръгъл дисплей в средата на таблото. Превключватели като в изтребител, ефектни дръжки на вратите, волан с текстилна трета спица - дизайнерите определено са имали възможността да се развихрят за пореден път, а резултатът си го бива. Подобно на споменатото вече BMW i3, вътрешността на MINI крие сериозен дял на рециклирани материали, но това в никакъв случай не се усеща в негативен план - усещането за качество е безупречно. Както сме свикнали, мястото на първия ред седалки е изобилно дори за гиганти, а това на задния ред и в багажника е нека се изразим така, умерено и компактно, без уклон към излишество.


При въпроса как се държи новото електрическо MINI на пътя според мен има два ключови въпроса - как се представя задвижването му и доколко е съхранено усещането от карането тип "картинг". Отговорите и на двата въпроса са неочаквано положителни. Купувачите могат да избират между два варианта на мощността, както и между две батерии. При върховото изпълнение имаме 218 конски сили, 330 нютонметра и 49,2 кВтч използваем капацитет на батерията. Имах възможност да изпитам качествата на въпросното изпълнение при две различни шофирания, едното късна есен при температури навън около десет градуса над нулата, а другото - по Коледа и типично зимни условия. Интересно и дори забележително е да се отбележи, че ако в първия случай при откровено спортен стил на шофиране автомобилът показа пробег малко над 300 км (изминавайки разстоянието от булевард Г.М. Димитров в София до центъра на Карлово с остатъчен заряд на батерията от 46 процента), при температури с десет градуса надолу и падане под нулата нощем, показателят се влоши с не повече от трийсетина километра - зимната експлоатация показа реален пробег от около 270 км, тоест не можем да говорим за намаляване на пробега с 30 до 40 процента, както е при повечето конкуренти. Наред с това, автомобилът е изключително динамичен и благодарение на мощната тяга носи почти толкова неподправено удоволствие, колкото един бензинов John Cooper Works. Тук идва и втория важен момент - пътното поведение. От една страна, трябва да излъжа, за да кажа че законите на физиката тук са спрели да имат значение и че теглото от 1,7 тона не се усеща в завоите или при спиране. Усеща се, макар инженерите да са се постарали неимоверно да намалят страничните ефекти на теглото. Факт е обаче, че автомобилът стои като на релси, сцеплението и стабилността се влияят много положително от ниския център на тежесттта, постигнат благодарение на конструктивния принцип на разположената в пода батерия. Може и да не е като картинг, но носи удоволствие с всеки километър - определено.






















































ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Всъщност електрическата версия на новото MINI е един от най-симпатичните и същевременно най-смислените електромобили на пазара към момента. Електрическото задвижване приляга превъзходно на малкия британец, който и без това е предназначен основно за градско и околоградско шофиране. При това MINI Cooper SE може да се похвали с добър пробег от около 300 км, който се влияе от атмосферните условия значително по-слабо, отколкото редица други модели с претенции за постижения именно по отношение на обхвата на използване. Прословутото удоволствие от шофирането е съхранено, а цената в никакъв случай не е стряскаща - все пак притежанието на MINI отдавна не е евтино удоволствие, така че в този случай това дали човек ще избере електромотор или ДВГ е по-скоро въпрос на вкус и потребности, отколкото на финанси.