Тест на Opel Mokka Puretech 48V Hybrid: Цветен характер

Дизайнът винаги е бил въпрос на вкус и това надали ще се промени някога. И все пак има някои критерии, по които човек може поне отчасти да прецени дали един дизайн е естетически издържан или не дотам. Както и не е задължително човек да има най-изтънчено чувство за естетика, за да усети кога се среща с някакъв вид шедьовър. Не това е темата на материала ни, разбира се - обектът на вниманието ни този път е обновената Mokka на Opel. Неслучайно започвам с думи, касаещи дизайна като цяло, защото точно при този модел на германското подразделение на концерна Stellantis именно формите имат особено голямо значение. Всъщност, при появата си на пазара през 2020 година именно Mokka се превърна в нещо като пионер в налагането на новия дизайнерски език на марката, доминиран от характерното оформление на предницата, в който ключов елемент е така наречения "визьор" - елементът, обединяващ предните светлини и разположената между тях повърхност в черен цвят. Вече са минали пет години от представянето на този модел, но той продължава да изглежда удивително свежо на фона на конкуренцията - особено в излъчващия автентична свежест яркозелен цвят, който беше лансиращ за електрическата версия на Mokka. По някакъв свой начин Mokka сякаш има най-германско или ако трябва да бъдем още по-точни, най-Opel-ско излъчване от всички модели, които марката е пуснала на пазара след като стана част от Stellantis. Затова и лично за мен не беше никаква изнената, че при фейслифта на модела стилистиката претърпя само съвсем дребни промени от по-скоро козметично естество. Чисто и просто Mokka изглежда толкова добре, че ако бяха направени по-дълбоки промени в стила й, щеше да е много спорно дали те щяха да са за добро или не съвсем.

Факт е, че сега автомобилът изглежда с една идея още по-свеж отвън, така че дизайнерите от Рюселсхайм очевидно са съумели да пипнат точно там, където е било необходимо. Честно казано, на мен ще ми липсва споменатия малко по-рано яркозелен цвят на лаковото покритие на каросерията, но затова пък на негово място е дошъл един не по-малко интересен тон, а именно тюркоазено зелено-синьо, което можете да видите на снимките. Искрящ и пълен с живец цвят, който приляга прекрасно на скулптурираните форми на каросерията на Mokka.

Отвътре моделът продължава да се различава с една идея от своите френски братовчеди, което със сигурност е добре за почитателите на марката. Малко повече класически бутони и превключватели тук, малко по-класически и сдържан дизайн там, с една идея по-ориентиран около водача кокпит - резултатът е една наистина сполучлива ергономична концепция и чудесна позиция зад волана. Не за първи път модел на марката прави отрадно впечатление със страхотните си предни седалки, а материалите и сглобката създават усещане за солидност. В интерес на истината основният параметър, по който Mokka изостава от новата Frontera например, е вътрешният обем. С което в никакъв случай не казвам, че Mokka е тясна отвътре - моделът предлага изобилие от място на предните седалки и типичен за класа простор на втория ред, но не може да се похвали нито с кой знае колко голям багажник (350-1150 л), нито с особено богати възможности за трансформация на салона, нито със запомняща се щедрост от предлагано пространство за пасажерите отзад. Казано по друг начин, ако Frontera е подходяща за компактен семеен автомобил, то Mokka е по-смислена за двойки или за самостоятелни хора - при всяко положение не толкова за дълги семейни ваканции с деца на борда или за пътувания на големи разстояния с повече хора.

От друга страна, именно това усещане за компактност и прибраност прави Mokka един много уютен сам по себе си автомобил, при това с чудесна управляемост - може би най-добрата сред стъпващите на тази платформа модели. Воланът е лек, но приятно директен, а настройките на кормилното управление дават възможност автомобилът да бъде направляван с неочаквана за представител на градските кросоувъри прецизност. Пътищата със завои създават истинско удоволствие от шофирането, дори смяната на посоката на движение в градска среда носи зареждащо чувство за лекота и пъргавина. Същевременно, моделът преминава доста стоически през по-голямата част от неравностите по настилката и всъщност може да се похвали с повече от задоволителен за класа комфорт на возене. Абсолютно същото важи и за обезшумяването, което е осезаемо подобрено спрямо досегашния вариант на модела.

Доста приятно допълнение към балансирания характер на автомобила е и новият вариант хибрид със 145 к.с., който вече добре познаваме от редица други нови модели на концерна. Едно от нещата, с които този задвижващ тракт прави най-отрадно впечатление, е действително оптималното оползотворяване на силните страни на двата типа задвижване - бензинов двигател и електромотор. При ниски обороти електрическата тяга подпомага тежащата малко под 1,3 тона Mokka достатъчно, за да може шестстепенната трансмисия с два съединителя да поддържа двигателя с вътрешно горене на съвсем ниски обороти - което от своя страна не само дава добра тяга в ниските работни режими, но носи със себе си тишина, спокойствие и чувство за увереност, което сме свикнали да получаваме от доста по-големи и мощни задвижващи агрегати. При по-сериозно форсиране пък двата типа задвижване заедно създават динамика, която може да не е чак спортна, но е напълно достатъчна във всекидневието и дори можем да говорим за енергичен темперамент. Още по-добрата новина е, че сполучливите настройки на задвижването резултират и в доста нисък разход на гориво, който в зависимост от стила на шофиране е някъде между 5,5 и 6,5 л/100 км, конкретно в нашия тест - 6,2 литра на сто километра при смесен цикъл на шофиране. При повече магистрални преходи стойността със сигурност ще бъде малко, но не драматично по-висока.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Поне според моите възприятия, Mokka продължава да бъде моделът, който най-пълноценно създава типичното за Opel усещане в съвременната гама на марката. С приятно чевръста управляемост, стегнато пътно поведение и чудесна ергономична концепция, той е изключително приятен спътник във всекидневието - при това с открояващ се и стилен, устояващ на предизвикателствата на времето дизайн. Хибридът със 145 к.с. приляга прекрасно на характера на автомобила, съчетавайки добра динамика с нисък разход на гориво. Нещото, по което Mokka отстъпва на новата Frontera например, е вътрешният простор - моделът е по-подходящ за сами хора или двойки, отколкото за семейства с деца, но това е и част от първоначалната му концепция.