Тест на Ssangyong Torres 1.5 GDI Turbo 4WD: Пазител на традициите

Не мога да отрека, а и не виждам смисъл да отричам, че колкото пъти съм сядал зад волана на модел на марката Ssangyong, винаги съм оставал не само приятно впечатлен, но дори и положително изненадан от представянето на машините с тази марка. Причините за това са няколко - но най-важната измежду тях се крие в самия замисъл и в основния характер на автомобилите Ssangyong. Машините на този производител винаги са се опитвали да вършат работа, да бъдат надеждни и да се представят като добър спътник по всякакви терени и във всякакви условия - били те хубави или лоши. При Ssangyong става дума за онзи тип автомобили, които залагат повече на вътрешните качества, отколкото на парадирането с гръмки, респ. най-често лишени от покритие обещания. Достатъчно е да си спомним за добрия стар Rexton - класически всъдеход с носеща рама и двигатели по лиценз на Mercedes, който продължава да бъде толкова често срещана гледка по родните пътища и е доказал се боец в справянето с меко казано предизвикателните ни пътища. Или пък за прекия предшественик на Torres - Korando, който с комбинацията от двулитров дизелов двигател и двойно предаване беше олицетворение на максимална ефективност, удоволствие от шофирането и впечатляваща проходимост - при това в сегмент, в който справянето с трудни ситуации извън пътя отдавна не са приоритет на 98 процента от предлаганите на пазара модели.

Сега пред нас е Torres, който освен с благозвучно име може да се похвали с отличителен, открояващ се отдалеч дизайн - всъщност, може би най-сполучливият дизайн на автомобил с марка Ssangyong до момента. Шестте вертикални ламела на разположената между тесните предни светлини решетка създават някакъв вид асоциация с Jeep, но приликата е по-скоро идейна, отколкото физическа. С талантливото комбиниране на равни и релефни повърхности, отчетливи ръбове и мощни издутини в областта на калниците, праговете и броните, Torres може да се похвали с мускулесто телосложение и внушителна осанка. Широките и наклонени С-колони с контрастен декоративен елемент също поставят ефектен стилистичен акцент в офомлението на каросерията. Автомобилът е дълъг 4,70, широк 1,89 и висок 1,71 метра, като пропорциите му са на класически всъдеход, а не на поредна приумица в стил кросоувър-купе с елементи на Gran Turismo, щипка Shooting Brake и характер на състезателен камион. Тук нещата са такива, каквито има смисъл да бъдат - и това е чудесно.

Чувството за нормалност, ако мога да си позволя да се изразя по този начин, се засилва още повече, когато заемете място на широките и удобни седалки в салона на Torres. Както повелява епохата, в която живеем, на централната конзола има голям сензорен екран, а приборите зад волана са изцяло дигитални. С това обаче и се изчерпват проявите на повсеместна дигитализация - на практика всички важни функции се управляват именно по начина, по който очаквате това да се случва, като за да изпълните елементарни операции като това да смените настройките на климатика, да изключите някой от електронните асистенти или да смените албума или песента от аудиосистемата не е необходимо да отвличате вниманието си от пътя и да ровите в безкрайни менюта и подменюта, докато получите невръстеничен пристъп или пък предизвикате верижна катастрофа заради липсата на възможност да следите едновременно пътя и функциите в автомобила. Тук сядате, настанявате се и скоро започвате да се чувствате повече или по-малко като у дома си, всичко е там, където му е мястото - нито повече, нито по-малко. Мястото е в изобилие - както за пътниците, така и за багажа им, а изработката е направо удивително солидна - дори по силно разбити пътища от каросерията интериорните детайли не се чува дори най-малкия звук. Оборудването е богато, възможностите за свързаност - също, няма вероятност да ви липсва нищо, но няма и нищо кой знае колко излишно.

Особено удобни във всекидневието са многобройните, но въпреки това удобно групирани и прегледно надписани бутони на волана, от които практически може да командвате може би две трети от функциите в колата. В духа са съвременната мода, самият волан не е кръгъл, а е скосен както в горната, така и в долната си част (повече отдолу и по-малко отгоре), но аз лично не се наемам да обясня каква точно е формата му - важното в случая е, че предлага удобен захват и лежи удобно в ръцете. Както и че усещането от самия волан по време на шофиране е хомогенно и изпълнено с добра обратна връзка за контакта на предните колела с пътя - още един типичен белег за автомобилите на Ssangyong. Всъщност, управлението е повече от добро за SUV - особено пък за такъв, който няма изявени спортни амбиции. Стабилността на пътя също е абсолютно безкомпромисна, отлично впечатление прави и пълната липса на заклащания и силни накланяния на каросерията в завой или при преминаване през неравности.

Преминаването през неравности е гладко и стегнато - по отношение на комфорта на возене дори хора с маниери в стил Принцесата и граховото зърно трудно биха имали забележки. Което, като се замисли човек, изобщо не се разбира от само себе си в сегмента, в който е позициониран Torres. По отношение на задвижването непрекъснаето затягащите се рестрикции от страна на, нека се изразим така - извънредно далновидните и мъдри политически елити в Брюксел, са оказали своето неминуемо влияние и Torres се предлага с един-единствен задвижващ агрегат. Става дума за редови четирицилиндров бензинов турбодвигател с работен обем 1,5 литра, мощност 163 к.с. и 280 Нм максимален въртящ момент. Макар да не е твърде тежък (версията с двойно предаване има собствено тегло съвсем малко над 1,6 тона), Torres все пак е голям и масивен автомобил, така че няма как да очакваме чудеса по отношение на динамиката или разхода на гориво - чисто и просто нуждата от повече тяга изисква повече усилия от страна на двигателя и трансмисията, а това води до повишаване на нивото на оборотите, респ. на шума и разхода на гориво. Естествено, тези неща стоят по аналогичен начин при абсолютно всички останали производители, а ефектът за екологията, с която всички си измиват ръцете напоследък, е точно обратното на положителен, но, както вече казахме, в Брюксел очевидно са на друго мнение, а щом на лозунгите пише, че бялото е черно, явно всички трябва да се съгласим, при това с плам и ентусиазъм. Оставяйки настрани дребните забележки към задвижването, които действително са плод на даденостите на конюнктурата, а не на някаква проява на недобре свършена работа от страна на производителя, Torres се представя изключително убедително по всички показатели - включително в доста сериозни зимни условия, в каквито имахме късмета да го изпробваме.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Torres несъмнено е един от най-добрите автомобили, които Ssangyong е пускал до момента на пазара. Автомобилът има ярък характер и стилен дизайн, който го откроява отдалеч. Интериорът е изключително солидно изработен и предлага интуитивна ергономична концепция - на борда на този автомобил се чувствате като у дома си, а не като в експериментална зала за проверката на рефлексите, логиката и границите на търпението. Пътното поведение предоставя отличен баланс от безупречна стабилност, добра управляемост и рафиниран комфорт на возене. Двойното предаване върши работата си превъзходно, включително в сурови зимни условия. Накратко - напълно в унисон с традициите на марката, Torres дава на притежателите си дори повече, отколкото обещава, без да парадира с това.