Тест на Suzuki Swift: Малък великан

Силните ми симпатии към марката Suzuki не са тайна за никого, а и са основани на солидни факти. Винаги съм уважавал и харесвал начина, по който японците възприемат философията на малките автомобили, оползотворявайки възможно най-интелигентно всеки квадратен милиметър от скромната им полезна площ и на моменти превръщайки ги в истински чудеса на вътрешното пространство, които създават странното усещане, че всъщност отвътре са в пъти по-големи, отколкото отвън. За японското автомобилостроене малките автомобили не са компромис, а изкуство как да бъдат пренесени качествата на голям и пълноценен автомобил в скромната опаковка на градско джудже, което може да се провира и през най-тесните пространства и успява да се паркира дори на най-невероятните места. Несъмнено именно Suzuki е една от компаниите, които владеят до съвършенство изкуството да правят суперкомпактни, но и суперспособни малки коли, които при това са забавни за шофиране, лесни за поддръжка и са в състояние да се справят с почти всякакви възможни премеждия по пътя си, тъй като са колкото прости като конструкция, толкова и неразрушимо здрави като солидност. Казвам тези думи като човек, който в продължение на десет години е притежавал Suzuki Alto и смея да твърдя, че ситуациите, с които съм се справял с този мъник, биха били непосилни за 99 процента от конкурентите му. В интерес на истината, при първата ми визуална среща с новия Swift останах с поне отчасти погрешно първо впечатление - усещането ми беше, че от Suzuki просто са модернизирали досегашния модел, привеждайки го в съотвествие с поредната доза повече или по-лалко самоцелни и безумни изисквания от страна на чиновниците в Брюксел. Истината е, че автомобилът е преработен изоснови. И е станал по-добър отвсякога.

Новият Swift е само началото от поредицата нови модели, с които марката смята да посрещне предизвикателствата на сложната за автомобилната индустрия епоха, в която се намираме. Както вече знаем, подобно на повечето си японски колеги, вкл. Toyota, Mazda и Honda, Suzuki никак не бърза с пълната електрификация - вместо това възнамерява да олекоти още повече автомобилите си, както и да доусъвършенства своите двигатели с вътрешно горене и хибридни задвижващи системи. Ето например Swift - той е просто мек хибрид, задвижван от изцяло нов 1,2-литров атмосферен двигател с три цилиндъра, който генерира скромните на хартия 82 конски сили мощност и 108 нютонметра въртящ момент. Да, на хартия новото задвижване звучи като някакъв вид модерно въплъщение на израза "няма никой"... Само че тук идва мястото на първото "но"... Защото Swift може да не е много мощен, но е много лек - по-лек от всички свои конкуренти, между другото. Собственото му тегло е 920 килограма! Така че не му трябват стотици конски сили и някаква невероятна тяга, за да бъде достатъчно пъргав. А истината е, че инженерите, работили по новия двигаел с означение Z12E, видимо са се старали изключително много, защото снабденият с балансиращ вал за гасене на вибрациите агрегат не само работи по-култивирано от четирицилиндровия си предшественик, но и е станал осезаемо по-динамичен от него. С късите си предавки мъникът се ускорява бодро и жизнерадостно под акомпанимента на неочаквано гърлен и приятен звук, а тягата му надхвърля не с проценти, а в пъти първоначалните очаквания. Това е автомобил, който дори по най-трудните изкачвания по родната магистрална мрежа без проблем може да поддържа максималната разрешена скорост от 140 км/ч, при това без да се налага да връщате на по-ниска предавка. Същевременно, разходът е направо сензационно нисък и удря в земята повечето пълни хибриди на пазара - средната му стойност след изминати около 500 км предимно междуградско шофиране, половината от които по магистрала, отчете точно 5,1 л/100 км. И това при положение че говорим за съвременен автомобил с най-обикновена петстепенна механична трансмисия... За пореден, и със сигурност не за последен път ще си позволя да отбележа очевидното - един добре конструиран съвременен автомобил с прецизно настроено задвижване с ДВГ може да бъде толкова ефективен и икономичен, а същевременно и дълговечен, че на практика почти да не замърсява околната среда. Останалото са опити да докажем недоказуемото и да водим прогреса в посока, водеща към нечии интереси, които нямат нищо общо с тези нито на крайния потребител, нито на природата.

Усещането от управлението и пътуването с този автомобил напълно се покрива с впечатлението, което оставя задвижването - Swift ви дава в пъти повече, отколкото очаквате от него. Той е достатъчно просторен за четирима възрастни, а удобството на предните седалки е поне като в автомобил, позициониран с един или дори два класа по-високо. Шумоизолацията е повече от прилична, а комфортът на возене е направо забележителен за машина с толкова късо междуосие. Да, комфортът при пътуване не е като в луксозна лимузина, и няма как да бъде, но не е нито оскъден, нито компромисен. Освен изключително маневрен, Swift продължава да бъде и страшно забавен за управление - припомняйки ми как едва не се сдобих с екземпляр от версията Sport на предишното издание на модела, която се караше също толкова приятно, колкото MINI отпреди две поколения. Стабилността при високи скорости също е впечатляваща и всъщност слага в малкия си джоб доста представители на компактния клас.

Освен неподозирано просторен, Swift е и много ергономично проектиран отвътре - оптималната позиция на седене се намира за секунди, оттам насетне след броени минути ще се почувствате като у дома си, всичко работи леко, точно и прецизно, без ненужни изненади и самоволни импровизации. Единствено изключването на дразнещия асистент за разчитане на пътните знаци, който през повечето време предупреждава за съществуващи единствено нейде из виртуалната му същност ограничения на скоростта изисква привикване - фактът, че това става с едно от натискащите се и въртящи се бутончета на самото арматурно табло, е малко объркващ, но това е и единствената ми забележка към управлението на функциите. Материалите впечатляват както на вид и допир, така и с пълно отсъствие на паразитни шумове по лоша настилка. На финала ще добавя, че от Suzuki продължават да спазват и съвсем умерената си ценова политика по отношение на Swift - най-базовият модел започва от 36 990 лева, а за уникалното за този сегмент двойно предаване се доплащат още 3000 лева. Най-скъпите изпълнения започват от 45 990 лева - на фона на откровено безумните процеси, случващи се около ценообразуването на новите модели автомобили през последните години, тези цифри започват да изглеждат направо учудващо разумни.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

При новото поколение на Swift от Suzuki са взели всичко хубаво и ценно от неговите предшественици и са го направили още по-добре отпреди. Със скромните на хартия 82 конски сили, новият трицилиндров мотор всъщност осигурява на малкия и изключително лек автомобил темперамент почти като на голям автомобил, а средният разход на гориво е по-нисък от на повечето пълни или plug-in хибриди - два 5,1 л/100 км. Наред с тези си предимства, автомобилът е изключително приятен за уравление, демонстрира завидна стабилност при по-високи скорости и е много просторен и удобен отвътре. Подобни автомобили ни карат да съжаляваме, че малият клас като такъв почти изчезна, защото Swift е нагледно доказателество, че един наистина малък , лек и изгоден автомобил, който се провира отвсякъде и може да бъде паркиран навсякъде, всъщност може да притежава забележителна техническа зрялост, която по нищо не отстъпва на повечето "големи" модели.