Тест на Suzuki Vitara AllGrip 4X4 1.4 Boosterjet: Понякога няма по-добро от старата школа

Suzuki е една от японските марки, на които винаги съм симпатизирал особено силно. Освен че е един от най-старите производители на моторни превозни средства в Империята на изгряващото слънце, Suzuki от десетилетия насам по много симпатичен начин съчетават някаква особена източна скромност с типичния за японците перфекционизъм по отношение на техниката и на цялата връзка човек-машина, която съпътства техните продукти през жизнения им цикъл. Suzuki по традиция са минималисти - обещават малко, но дават неочаквано много. Техните автомобили са преобладаващо малки или компактни на размер, но с огромни възможоности по отношение на полезния обем, функционалността и изобщо на всички свои важни експлоатационни качества. И, съвсем не на последно място по значимост, Suzuki са много добри в създаването на наистина неразрушими машини, които успяват да оцелеят дори в ужасни условия и с минимална поддръжка - нещо, което в днешно време вече е абсолютна рядкост и съответно още по-голяма ценност, отколкото би било преди двайсет или трийсет години. В контекста на казаното дотук, наред с малката планинска коза Jimny и градският герой Swift, третият особено емблематичен за марката Suzuki несъмнено е Vitara, която съчетава в себе си проходимост, пригоденост за всякакви терени и условия, издръжливост, дълговечност и чудесна функционалност за всекидневна употреба. Вярно е, че моделът отдавна не е първа младост - актуалното, четвърто поред издание на модела е на пазара от 2015 година, тоест вече цели десет години. Само че, ако се задълбаем малко под повърхносттта на маркитенговите трикове кое прави един модел модерен и кое - наистина добра покупка, лесно ще стигнем до заключението, че неблагоприятните тенденции в автомобилостроенето, които днес заплашват да преобърнат цяла индустрия, градена с толкова много усилия още от края на 19 век, датират именно отпреди десетина години и набраха още по-голяма сила от началото на сегашното десетилетие. Казано по друг начин - така наречената еволюция или технологично развитие при автомобилите има доста спорна стойност през последните години, ако не броим неоспоримия напредък при електромобилите - който, от една страна, е впечатляващ, но от друга страна се случи на фона на такива жертви от страна и на автомобилните производители, и на крайните клиенти, че някак все още изглежда трудно да бъде безпристрастно оценен. Непрекъснато затягащите се, и, както вероятно всеки поне средноинтелигентен индивид на планетата разбира, съвършено самоцелни мерки, които са продиктувани на сто процента от политически и икономически интереси, при нула процента реална грижа за климата, екологията и изобщо за Земята, доведоха да това, че новите автомобили станаха на първо място много по-скъпи, на второ място, много по-сложни и тежки, на трето място - почти еднакви, и на четвърто и пето място - много по-неефективни и много по-неудобни във всекидневието, отколкото всъщност бяха до неотдавна. Големи автомобили, малки двигатели (или пък скъпи електрически задвижвания с малък пробег и доста ограничена приложимост извън класическата градска мобилност), куп електронни асистенти, които служат основно, за да удовлетворят изискванията на бездушните чиновници, които са ги направили задължително, а не за да допринасят за безопасността на движението, самоцелно дигитализирано и излишно усложнено управление на функциите - и всички това на висока цена и почти без индивидуалност или емоция. Така изглежда средностатистическият нов автомобил - изключения, разбира се, има но те са все по-малко. Ако тръгнем да говорим за качество и надеждност, нещата добиват още по-мрачни краски...

Малко се отплеснах, но на фона на всичко казано дотук, май няма особен смисъл да обяснявам надълго и нашироко защо толкова харесвам Vitara и защо смятам, че този модел ще бъде също толкова актуален дори след още десет години. Защото Vitara е модел, създаден от истински инженери, при който фокусът се пада върху бъдещите му потребители, а не върху успеха в запълването на екселските таблици някъде по високите управленски етажи на компанията-производител. Този автомобил е доказвал многократно, че е един от най-здравите, дори бих казал - откровено идиотоустойчивите автомобили в класа си - пък и на пазара въобще. Той е конструриран така, че да бъде максимално лек, следователно да може да бъде ефективен дори със сравнително малък двигател. Дългата малко под 4,20 метра Vitara тежи едва 1250 килограма, дори при пълно оборудване собственото й тегло не превишава 1,3 тона. На фона на тази буквално смехотворна на фона на конкуреннцията стойност, автомобилът се задвижва от един от най-енергичните и най-сполучливи четирицилиндрови бензинови турбодвигатели, появявали се на пазара през последните години. Така нареченията 1.4 BoosterJet лично според мен би трябвало да се изучава в учебниците по съвременно двигателостоене като пример за това как един малък и сравнително прост мотор може да бъде едновременно динамичен, икономичен и дълговечен. Представянето на сравнително скромния като характеристики задвижващ агрегат всъщност е направо грандиозно, особено на фона на цифри като 129 к.с. и 235 Нм, които в най-добрия случай обещават приличен, но не и впечатляващ темперамент. Всъщност от известно време насам, отново предизвикани от прословутите изисквания от страна на вездесъщите чиновници в Бруксел, Suzuki предлагат 1,4-литровия мотор с намалена от 140 на 129 к.с. мощност, но пък с добавена технология мек хибрид. Истината е, че комбинацията от ниското тегло на самия автомобил, превъзходно подбраните числа на прецизно и стегнато превключващата шестстепенна механична трансмисия и максимално оптимизираното разгръщане на мощността на двигателя, Vitara може да се похвали с динамични показатели, които далеч надхвърлят и най-смелите очавания на тези, които не са запознати с характера на автомобила и не са имали възможност да го покарат за по-дълго. Ще го кажа така - субективното усещане от задвижването е като за наличие на между 150 и 200, при това изключително добре тренирани коня... При това тягата е толкова добра, че само при съвсем спортен стил на шофиране или при необходимост от моментално извикване на целия потенциал на двигателя е необходимо да изцеждате предавките до близки до червената зона на оборотомера стойности. А, и като казах оботомер, в тази кола имате класически контролни прибори. С истински оборотомер. Не някакъв пореден дисплей, който можете да конфигурирате по еди колко си начина, но никога не показва това, което всъщност искате да виждате. И който след някоя и друга годинка се превръща в чудесен повод да посещавате по-честичко сервиза.

Завидната динамика на 1,4-литровия мотор се допълва много добре от цялостното усещане при управление на автомобила - воланът дава много добра обратна връзка, кормилното управление работи хомогенно и с неочаквана за такъв тип модел прецизност, а настройките на ходовата част и двойното предаване са доста по-близки до тези на хот хеч с двойно предаване от 90-те, отколкото до това, което очаквате от стандартен SUV от компактния клас. С което не искам да кажа, че Vitara се държи на пътя едва ли не като цивилен WRC автомобил, но определено смея да твърдя, че бързото шофиране в завои й се удава по-добре, отколкото на редица прехвалени модели с псевдо-спортна насоченост, продавани на два, че и три пъти по-високи цени. Като се заговорихме за цени, Vitara продължава да бъде едно от наистина изгодните предложения в класа си и в момента дори се предлага на промоционална цена за базово изпълнение, започваща от 45 990 лева, а отлично оборудван автомобил с двойно предаване като показания на снимките тестов екземпляр излиза около 60 000 лева. И като за капак на всичко, леката и неочаквано пъргава Vitara дава разход в реални условия, който за пореден път прави на пух и прах 95 процента от пълните хибриди и плъг-ин хибридите на конкуренцията - консумацията след близо 800 изминати с преобладаващо спортен стил на капане километра отчете точно 6,2 литра на сто километра, като ако трябва да бъдем съвсем точни, стойността се покачи с 0,1 на сто след последните двайсетина километра из Софийските задръствания, дотогава беше 6,1 л/100 км. Ако карате по-икономично, автомобилът ще се задоволява и с под шест литра на сто километра. Ако има нещо, което да липсва, това е автоматична скоростна кутия (такава се предлага само в комбинация с версията хибрид с 1,5-литров атмосферен мотор и системна мощност 116 к.с.), но още от есента тази празнина в гамата ще бъде запълнена и Vitara 1.4 BoosterJet отново ще може да бъде поръчана с автоматик - обещавам при първа удобна възможност да ви запозная с качествата на тази дългоочаквана версия някъде през следващите месеци.

Вече установихме, че Vitara е изгодна, здрава, надеждна, с превъзходно поведение на пътя (че и извън него), върви много повече, отколкото очаквате и харчи много по-малко, отколкото може да предположите. Какво друго можем да кажем за този автомобил? Например, че комфортът на возене също е на добро за класа ниво, а оборудването включва всичко необходимо, което човек би могъл да поиска от съвременен компактен SUV. С изключение на инфо-развлекателната система с удобен за използване и нелошо позициониран от ергономична гледна точка екран, всичко останало се управлява от традиционни, напълно класически бутони и превключватеи - съответно няма нещо, с което да не можете да се справите за секунди дори за първи път в живота си да сядате в този модел. Единственото дразнещо нещо, поне за мен, е начинът, по който се управляват и съответно деактивират електронните системи за сигурност - това става с едно от натискащите се и въртящи бутончета на самото табло, което определено дразни, а се налага да се прави след всяко стартиране, освен ако не желаете да слушате досадните и несъстоятелни предупреждения на системата за разчитане на пътните знаци, която подобно на повечето конкурентни модели, непрестанно ви залива с несъществуващи ограничения на скоростта. Иначе всичко е направено удобно, интуитивно, и видимо - здраво. Да, ако държите на аристократичната обстановка, пластмасата дори отгоре на таблото е твърда и не изглежда точно прекрасно. Само че от никое кътче на интериора не се чува шум, сглобката е много солидна и може да сте сигурни, че макар да не е най-разкошната пластмаса на света, тук тя ще изглежда по същия начин и след 20 години, докато при голяма част от конкурентите, където са използвани дори още по-евтини полимери, само че замаскирани със софтлак и други подобни трикове, всичко започва да изглежда покъртително още след 5-6 години. Vitara е автомобил, който предпочита да бъде честен с вас и да ви служи вярно, отколкото да ви сваля звезди и в крайна сметка да ви предаде при първа възможност, защото се е уморил от вас. Което го прави добър четириколесен приятел, мен ако питате.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Vitara вече е на 10 години, но продължава да бъде един от най-добрите модели в своя клас и обективно погледнато няма пряк конкурент по отношение на цялостната си концепция. Автомобилът е изключително лек - едва 1,3 тона за най-добре оборудваното изпълнение с двойно предаване и се задвижва от доказал качествата си във времето 1,4-литров турбомотор с направо удивително добра на фона на характеристиките си динамика, който при това има почти пренебрежим апетит за гориво и дава среден разход едва около шест литра на сто километра дори при сериозно настъпване на газта. Пътното поведение гарантира не само максимална безопасност, но и сериозна доза удоволствие при по-спортен маниер на каране, а простотата, с която е обзавенед интериора гарантира не само дълговечност, но и радващо удобство във всекидневието. Освен това без да претендира да бъде шампион по вътрешен обем, моделът осигурява отличен простор и впечатляваща ефективност предвид своите едва 4,18 м дължина. Ако питате мен - Vitara е един от най-добрите съвременни компактни SUV модели на пазара, който не струва скъпо, а ще ви служи дълго. И който няма да искате да смените при първата смяна на модата...