Тест на Toyota C-HR 2.0 Hybrid AWD-i: Кросоувър с гени на купе

На Toyota не може да им се отрече, че уцелиха десетката с първото издание на модела C-HR. Моделът се появи точно когато трябваше и очевидно притежаваше всичко необходимо, за да се превърне в истински бестселър. Комбинацията от изключителния имидж на Toyota, модерната и надеждна техника, младежкият характер и дръзкият, открояващ се отдалеч дизайн беше оценена изключително високо от публиката и моделът се превърна в един от хитовете на марката на европейските пазари. Сега пред нас е второто издание на C-HR и след прекараните с автомобила няколко дни смело можем да кажем, че той е драматично по-добър от предшественика си, при това в практически почти всички възможни направления.

Отвън моделът продължава да залага на смел и отличителен дизайн с "космически" нотки. Предницата с тесни и сложно оформени светлини и голяма основна вентилационна решетка е получила допълнителни декоративни елементи в черно, а вирнатата задница на предшественика е съхранена като идея, но е получила значително еволюирала форма. Като цяло силуетът и цялостната идея на стилистиката не са коренно променяни, но всичко в новия C-HR изглежда някак по-сериозно и по-авторитетно, ако мога да се изразя по този начин. Моделът се предлага в няколко нива на оборудване, като несъмнено най-впечатляващо е върховото изпълнение GR Sport, в каквото беше и тестовият автомобил, който можете да видите на снимките. При него получавате допълнителни атрактивни дизайнерски решения в екстериора, а интериорът е облагороден със спортни седалки с щамповани емблеми GR в подглавниците, спортен волан с червени шевове и ефектни елементи от алкантара. Качеството на материалите и изпълнението на практика е на ниво Lexus. Изключително интересна е позицията на седене в интериора, която е висока спрямо пътя, но приятно ниска спрямо самия автомобил. Иначе казано, тук имаме кросоувър със сравнително висока каросерия и немалък клиренс от 15,5 см, но и ниско монтирани седалки като в спортен автомобил. Масивната централна конзола с доста нестандартна вертикална преграда от страната на пасажера също спомага за това предната част на салона да бъде разделена на две неособено широки, но затова пък по свой си начин много уютни ниши. Всъщност, ако беше направен преди трийсетина или четиридесет години, този автомобил вероятно щеше да бъде класическо купе с две врати и футуристичен дизайн, а не кросоувър или SUV. Което обяснява и защо толкова добре се чувствам зад волана му - през цялото време имам странното усещане, че карам някаква спортна кола от сравнително масов клас, а не типичен кросоувър, което лично според мен е страхотно.

Оборудването при скъпите версии е откровено разточително, но това си има своята немалка цена, тъй като скъпите варианти на модификацията пълен хибрид с двойно задвижване заплашително се доближават до границата от 90 000 лева. Сред приятните "екстри" в автомобила е отлично направения head-up дисплей, друга интересна подробност е вътрешното огледало за обратно виждане, което всъщност работи на основата на камера. Това от една страна изглежда модерно и ще зарадва любителите на този тип технологии, но въпреки наличието на възможности за настройка на въпросната камера на мен лично образът от нея винаги ми идваше с една идея прекалено близо, тоест когато стоите на светофар, спиращото зад вас превозно средство бива показано по начин, сякаш то вече се е натресло в багажника ви, без в реалността да е на дори опасно близка дистанция от вас. По принцип съм голям фен и на стъклените покриви, а C-HR може да се похвали с един от най-големите стъклени тавани в своя сегмент, но и тук има един малко особен момент - въпреки че стъклото на покрива разполага със защити, то не дава пълна защита от термичното въздействие на слънчевите лъчи, тоесто през горещите месеци повече или по-малко ще се чувствате като в оранжерия поради липсата на сенник. Тази липса поне според мен е съвършено необяснима в автомобил с цена 90 000 лева като притежател на Honda Jazz от 2009 година съм свидетел, че такъв тип покрив, комбиниран с добре направен сенник, през топлите месеци ви дава възможност буквално да забравите за наличието му. А доколкото ми е известно, монтирането на такъв качествено направен сенник, при това в автомобил от по-нисък клас спрямо Toyota C-HR, определено не е довело Honda до тежка финансова криза... Казвам това именно с оглед на факта, че при Toyota сме свикнали да виждаме икономии само там, където те не засягат качествата на крайния продукт, а тук случаят не е точно такъв.

На пътя новият C-HR затвърждава поне отчасти усещането, че карате купе от среден клас. Управлението е чевръсто и доста директно, обратната връзка от волана е много добра, а окачването се справя отлично с осигуряването на адекватна стабилност при по-спортен маниер на каране. Комфортът е добър, а вероятно при версиите с по-високопрофилни гуми дори отличен. Хибридното задвижване със системна мощност 197 к.с. осигурява доста добър темперамент, макар че динамичните ускорения несъмнено му подхождат по-малко, отколкото плавното боравене с тяговия педал, което от своя страна се отблагодарява с радващо нисък разход на гориво. Акустичният комфорт е доста по-добър, отколкото бяхме свикнали при малко по-старите хибриди на марката, единствено на магистрала картината все още не е идеална, но не е и драматична.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Второто поколение на Toyota C-HR печели симпатии със своя "космически" дизайн, солидна и ефективна техника, богато оборудване и изключително уютен, макар и не рекордно просторен интериор. Много приятна е позицията на ниско разположените седалки - въпреки че се намирате сравнително високо над земята заради големия клиренс, всъщност седите ниско спрямо интериора на самия автомобил и се чувствате приблизително по същия начин, в който преди някоя и друга година щяхте да се чувствате в салона на спортно купе, а това е наистина хубава изненада. Задвижването е ефективно, култивирано и достатъчно темпераментно, а наличието на двойно предаване е сериозен плюс в полза на скъпия, но несъмнено добре направен C-HR.