Тест на Toyota Land Cruiser 2.8 4WD: Отвъд модата

Без всякакво съмнение Land Cruiser е не само един от най-емблематичните модели на японския гигант Toyota за всички времена, но и един от най-забележителните и най-издръжливите всъдеходи, създавани някога изобщо. През последните десетилетия моделното семейство на този автомобил се раздели на две основни разклонения - по-малко и по-голямо. В момента на пазара са поколенията с индекси съответно J300 (по-големият модел, който за съжаление поради "мъдрите" изисквания от страна на ЕС не е достъпен официално в в Европа) и J250 (по-малкият модел, който за щастие някак е успял да се провре през иглените уши на нормите, които господата и дамите в Брюксел непрекъснато затягат все повече и повече). Предходните издания носеха съответно индексите J200 и J150, като и двете са отлично познати на родния пазар. Новият "малък" Land Cruiser се очакваше с непърпение не само поради популярността на своите предшественици, но и заради факта, че със своята концепция на класически всъдеход той почти няма реална конкуренция в своя и без това оредяващ сегмент от пазара. След доста месеци чакане най-сетне успяхме да се доредим до този забележителен високопроходим момент, чиито квоти за страната си на практически почти разпродадени. Преди да седна зад волана на въпросната машина, имах доста разнородни очаквания - от една страна, защото имам доста километри, навъртени с предшественика J150, а от друга, защото ми беше твърде интересно какво са променили в характера на автомобила Toyota и какво са съхранили. Защото, ако трябва да бъдем съвсем честни, за разлика от по-големия си събрат J200, който беше брутално добър както за офроуд, така и за каране по асфалт, J150 беше изключително добра машина за справяне с трудни терени и враждебни условия, но на пътя се представяше доста компромисно, особено при по-високи скорости или в градски условия.

Едно от нещата, които несъмнено привличат вниманието при новия модел, е неговият дизайн, който напълно умишлено всъщност изглежда по-ретро, отколкото при предишните две поколения на модела. Носталгичните нотки в ъгловатите форми на каросерията връщат отдавна позабравени усмивки от старите ленти, когато всъдеходите бяха именно това, което трябва да бъдат - безкомпромисни машини за офроуд, които не се плашат от предизвикателствата и нямат много общо по характер с леките автомобили. Факт - външността на този автомобил идва сякаш от времената, когато SUV манията все още не беше заляла света и не беше променила изоснови както света на леките автомобили, така и този на всеходите. И това лично на мен ми допада - без да е красив, автомобилът изглежда много симпатичен по свой си особен начин. Land Cruiser сякаш е встрани от времето и модата - което е достойно за възхищение в днешно време, когато заради следване на кратковремени и неважни модни тенденции жертваме истинската стойност на нещата.

Отвътре стилът продължава да бъде леко архаичен, но без никакви лишения по отношение на модерните технологии, удобствата и всевъзможните мултимедийни глезотии. Общо взето клиентът получава богато оборудване и всевъзможни функции, само че облечени в старомоден дизайн с изобилие от класически бутони и превключватели - да, такива, каквито сме свикнали да виждаме в Toyota от поне 30 години, но също така и такива, каквито не само ще надживеят всеки сензорен екран или тъч повърхност, но и струват няколко пъти повече от въпросните съвременни дигитализирани "улеснения". Ергономичната концепция е без грешка, а удобството на позицията зад волана е почти като в луксозен лек автомобил. По-внимателно вглеждане издава, че се намираме не просто в модел със сериозна проходимост, а в такъв с истински талант за преодоляване на тежки предизвикателства - има понижаващ режим на трансмисията, механични блокажи на диференциалите, функция за отцепване на напречните стабилизиращи щанги за повече подвижност на геометрията на окачването, дори функция за блокиране на задните колела, благодарение на която автомобилът може да се върти буквално около оста си, подобно на верижна машина.

Хубавото на всички тези функции е не само че ги има на теория, но и че работят безотказно и блестящо на практика - при това управлението им е максимално интуитивно, без необходимост от досадно ровене в менютата на инфо-развлекателната система. Истината е, че още равномерното потракване на 2,8-литровия четирицилиндров турбодизелов двигател успява да създаде едновременно усещане за респект и чувство за пълно доверие - тук техниката работи за вас, а не вие да се налага да се напасвате към нея. Трябва да отбележа, че синхронът между задвижващия агрегат и осемстепенната автоматична трансмисия и в пъти по-добър, отколкото беше при екипирания с петстепенен автоматик предшественик. Тягата е изключително уверена и осигурява добра динамика независимо от 2,4-тонното тегло на автомобила. Да, 204 к.с. и 500 Нм не звучат точно като идеалните предпоставки за ускорение като при изтребител, но истината е, че с този автомобил за над 600 изминати километра в нито един момент не усетих недостиг на мощност. Нещото, което тотално отличава поколението J250 от предшественика J150, е цялостното представяне по асфалт. Докато предишното поколение ставаше почти неуправляемо над 120 километра в час, управлението изискваше непрекъснати корекции както на магистрала, така и в пътища с повече завои, а маневреността в градски условия беше като на презокеански крайцер, то при новия модел картината е буквално неузнаваема - автобилът следва послушно и безотказно зададената му посока, стабилността в завоите е впечатляваща независимо от осезаемото накланяне на каросерията, а шофирането по магистрала плътно се доближава до усещането, което сме свикнали да имаме в добре настроен лек автомобил. Спирачките, друго слабо място на предшественика, тук се представят повече от отлично. Дори карането в градски условия не е онова мъчение, което беше преди - стига да имате желание да се провирате в тести пространства с дълъг пет и широк два метра мастодонт, всъщност ще откриете, че Land Cruiser е доста маневрен с оглед на габаритите и конструктивните си особености.

Комфортът на возене също е на светлинни години нагоре спрямо това, което помним от предшественика - няма и помен от клатушкане на окачването, неравностите се преодоляват относително гладко и без последващи неприятни колебания на каросерията. Обезшумяването като цяло също е на качествено ново ниво. Разходът на гориво в зависимост от стила на каране и условията е между 10 и 12 на сто, което също няма много общо с типичните за предишния модел между 12 и 16 на сто. Разбира се, истинската сила на машини като тази са далеч отвъд пределите на утъпканите пътища, където както според официалните данни, така и според това, което успяхме да проверим на практика, новият модел е дори още по-добър в практически всички дисциплини от предшния. Всъщност, точно това е пример за еволюция в правилната посока - когато един автомобил стане по-добър в практически всяко отношение от своя предшественик.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Новият Land Cruiser сякаш върви напук на всички ширещи се тенденции в съвременното автомобилостроене - и това го прави изключително ценен. Автомобилът не само е запазил на сто процента положителните качества на своите предшественици по отношение на проходимостта, практичността и издръжливостта, а дори ги е доразвил. Едновременно с това той вече има абсолютно съизмеримо с това на лек автомобил пътно поведение - стабилността, управляемостта, комфортът на возене и спирачките са подобрени до степен на неузнаваемост при пряко сравнение с предишния модел. Задвижващият тракт също се представя убедително, предлагайки мощна тяга и повече от приличен разход на гориво. С начална цена малко над 160 000 лева Land Cruiser не е евтин, но изглежда като превъзходна инвестиция - включително с оглед на очакваната съвсем ниска степен на обезценяване.