Тест на Volkswagen ID.Buzz: Blowin` in the wind

Съществуват най-различни автомобили - за работа, за удоволствие, за всекидневна употреба... А има и автомобили като VW ID.Buzz, които не подлежат на категоризация, колкото и да се стараете.

ТЕСТОВЕ

Божан Бошнаков

12/5/20231 min read

Още с появата си на бял свят през 1950 година, Volkswagen Transporter се превръща в крайъгълен камък не само за автомобилостроенето, но в известна степен и за хода на историята през 20-ти век. Едно простичко и достъпно транспортно средство, в което има място за всичко и за всички, при това с разтапящ и най-леденото сърце дизайн. Да, двигателят с въздушно охлаждане от "костенурката" може далеч да не е съвършеното задвижване за такъв автомобил, но върши работата си достатъчно добре, позволява запазването на ниската цена, и най-вече - допринася за неповторимия характер на машината. Наричан "Bulli", "Самба бус" и как ли още не, VW Transporter се превръща в любим спътник за ваканциите на семейства и приятели от цял свят, а през 60-те става и една от емблемите на хипитата. Ако има автомобилен рай, то той със сигурност изобилства от представители на поколенията Т1 и Т2, боядисани във всички цветове на дъгата и нашарени с цветя и кой знае още какво... Следва поколението Т3, последното със задно разположен двигател, което също отдавна е легенда. Т5 и Т6 отново са институции в своя сегмент и имат разнообразни пътнически и товарни изпълнения, включително модификации кемпер, версии със суперлуксозно оборудване и т.н. Днес моделът е представен от последния вариант на класическите модели Т6.1, както и от модерния наследник, базиран на платформата MQB, носещ индекс Т7. Истинската революция обаче се нарича ID.Buzz и представлява електпически наследник на традицията на Transporter, чийто дизайн е вдъхновен от първите две поколения на култовия модел.

Дизайнът винаги е и ще си остане въпрос на вкус, но човек трябва да има някакви изключително алтернативни възприятия за света, за да твърди, че ID.Buzz не изглежда добре и не пренася в модерната епоха една доста голяма част от очарованието на класическите си предшественици. Балансът между ретро елементи и модерен дух тук е наистина забележителен - класическите заемки не изглеждат самоцелни, а футуристичните детайли не стоят изкуствено присадени. Особено когато е поръчан в някой от вариантите за двуцветно лаково покритие на каросерията (нещо, което също няма как да не свържем с оригиналите Т1 и Т2), ID.Buzz изглежда просто... неустоимо симпатичен. Излъчването на този автомобил е като на нещо, което човек внезапно изпитва непреодолим порив да прегърне и да си го занесе у дома, където да му се радва отново и отново. Ако трябва да опишем дори само отделните дизайнерски решения, които постигат такъв поразителен ефект върху наблюдателя, ще се наложи да се направи цяла обширна статия, посветена само на тази тема. Не че не си заслужава...