Тест на Volkswagen ID.Buzz: Blowin` in the wind

Още с появата си на бял свят през 1950 година, Volkswagen Transporter се превръща в крайъгълен камък не само за автомобилостроенето, но в известна степен и за хода на историята през 20-ти век. Едно простичко и достъпно транспортно средство, в което има място за всичко и за всички, при това с разтапящ и най-леденото сърце дизайн. Да, двигателят с въздушно охлаждане от "костенурката" може далеч да не е съвършеното задвижване за такъв автомобил, но върши работата си достатъчно добре, позволява запазването на ниската цена, и най-вече - допринася за неповторимия характер на машината. Наричан "Bulli", "Самба бус" и как ли още не, VW Transporter се превръща в любим спътник за ваканциите на семейства и приятели от цял свят, а през 60-те става и една от емблемите на хипитата. Ако има автомобилен рай, то той със сигурност изобилства от представители на поколенията Т1 и Т2, боядисани във всички цветове на дъгата и нашарени с цветя и кой знае още какво... Следва поколението Т3, последното със задно разположен двигател, което също отдавна е легенда. Т5 и Т6 отново са институции в своя сегмент и имат разнообразни пътнически и товарни изпълнения, включително модификации кемпер, версии със суперлуксозно оборудване и т.н. Днес моделът е представен от последния вариант на класическите модели Т6.1, както и от модерния наследник, базиран на платформата MQB, носещ индекс Т7. Истинската революция обаче се нарича ID.Buzz и представлява електпически наследник на традицията на Transporter, чийто дизайн е вдъхновен от първите две поколения на култовия модел.

Дизайнът винаги е и ще си остане въпрос на вкус, но човек трябва да има някакви изключително алтернативни възприятия за света, за да твърди, че ID.Buzz не изглежда добре и не пренася в модерната епоха една доста голяма част от очарованието на класическите си предшественици. Балансът между ретро елементи и модерен дух тук е наистина забележителен - класическите заемки не изглеждат самоцелни, а футуристичните детайли не стоят изкуствено присадени. Особено когато е поръчан в някой от вариантите за двуцветно лаково покритие на каросерията (нещо, което също няма как да не свържем с оригиналите Т1 и Т2), ID.Buzz изглежда просто... неустоимо симпатичен. Излъчването на този автомобил е като на нещо, което човек внезапно изпитва непреодолим порив да прегърне и да си го занесе у дома, където да му се радва отново и отново. Ако трябва да опишем дори само отделните дизайнерски решения, които постигат такъв поразителен ефект върху наблюдателя, ще се наложи да се направи цяла обширна статия, посветена само на тази тема. Не че не си заслужава...

Едно от нещата, които лично мен страшно много ме радваха в рамките на периода, който имах възможност да прекарам с VW ID.Buzz, е светлинната анимация, с която автомобилът "посреща" и "изпраща" водача при всяко отключване, респ. заключване. Трикът далеч не е нов и се използва активно през последните години от повечето големи производители, но точно в конкретния случай въздействието наистина е силно - поне при мен. Качвайки се в интериора на модерното "Були", човек бива посрещнат от наистина забележителен простор и почти неизброими възможности за трансформация на "мебелировката". Това си е Transporter от плът и кръв, чиято функционалност изглежда почти безгранична, а нишите за съхранение на предмети са толкова многобройни, че ако забравите къде сте оставили нещо в салона на този автомобил, има съвсем реална вероятност да го търсите с дни. Позицията на седене е ергономична и супер релаксираща, особено много ми допада наличието на по един сгъваем подлакътник от двете страни на шофьорската седалка. Оттам насетне без значение дали имате нужда от превоз на повече хора, комбинация от семейство или приятели и много багаж, или просто страшно голямо количество товари, гарантирано ще има място за всичко. Нещото, което не е чак толкова радващо, е логиката в управлението на повечето функциии - почти всичко се командва от централния сензорен екран, от сензорните полета на волана и от други сензорни повърхности, а не от класически бутони и превключватели - изглежда модерно, но в реалния живот отнема време, разсейва вниманието и е доста... изнервящо, ако трябва да бъдем откровени, а в дадени ситуации на пътя може да бъде и опасно. Този феномен, както знаем, далеч не е изолиран при конкретния модел, а е характерен за 90 процента от модерните автомобили, което с оглед на непрестанно афишираната политическа загриженост за безопасността си остава загадка.

Модерните времена обаче си имат и положителни аспекти - да вземем например задвижваните от електрически механизъм задни плъзгащи се врати, които се командват с бутони отвътре и дистанционно от ключа на автомобила отвън - ами няма как да не кажа, че са страхотни! Същото може да кажем и за някои от аспектите на електрическото задвижване - например тишината на борда. Тук е мястото да отправим голяма похвала към работилите върху шумоизолацията, тъй като при електромобилите често се появява един доста неприятен страничен ефект - тъй като при тях самото задвижване като цяло е по-тихо спрямо превозните средства с ДВГ, всякакъв тип външни, странични или пазаритни шумове излизат на преден план и понякога изпъкват дотолкова, че дразнят неимоверно. На борда на ID.Buzz обаче цари почти пълна тишина, особено при скорости до към 60-70 км/ч. Освен това задвижването, включващо задвижващ задните колела електромотор с 204 к.с. и 310 Нм, както и високоволтова акумулаторна батерия с капацитет 77 кВтч, е настроено с оглед на постигането на максимална плавност при движение - ускорението е уверено, но много плавно, рекуперацията и спирачките също действат изключително рафинирано. Пробегът с едно зареждане в реални условия е някъде около 300-350 километра при смесен цикъл на шофиране и свободно ползване на допълнителни консуматори като климатик или отопление. Съдейки по това, което Volkswagen успя да постигне при модела ID.3 със сравнително прости актуализации, при това основно на софтуерно ниво, една обновена версия на ID.Buzz несъмнено ще предлага значително по-убедителен пробег и по-нисък разход на електроенергия.

Освен с изявената лекота на управление, която прави впечатление още след първите изминати метри с автомобила, ID.Buzz определено радва и с други фактори, които улесняват всекидневното шофиране. Едно от тях е превъзходният обзор от мястото на водача - въпреки немалките си габарити, автомобилът е много приятен за каране дори в по-тесни пространства, тъй като съчетанието от висока позиция на седене, голяма остъклена площ, големи огледала и тънки предни колонки на покрива дава на водача възможност за много добра преценка на това как и по какъв начин се позиционира автомобила във всяка една ситуация. Допълнителен принос за лесната управляемост има и забележителната маневреност - радиусът на обратен завой е едва около 11 метра. В някои отношения задното предаване си е задно предаване...

Много е трудно човек да каже нещо наистина обективно в заключение, когато става дума за автомобил като Volkswagen ID.Buzz. Няма две мнения - това е един от най-чаровните съвременни автомобили и един от най-готините електрически автомобили на пазара. Заради своята харизма и неповторим характер, той е нещо хубаво за света. Но същевременно е скъп, съответно вероятността да повтори онова, което направи неговите далечни предшественици така легендарни, а именно да дава възможност на почти всеки да отиде почти навсякъде, клони към нула - просто защото това е автомобил за заможни хора, които могат да си позволят подобно удоволствие. Повсеместното преминаване към сензорно управление на функциите също не е крачка, правеща автомобилите на бъдещето по-добри, по-безопасни или пък по-приятни за боравене. Електрическото задвижване само по себе си е нещо чудесно, но за автомобил, чийто замисъл далеч надхвърля идеята това той да бъде използван предимно в града, то все още трудно може да бъде наречено оптимално. А ако отворим и темата за това кой тип енергия какъв отпечатък дава върху околната среда в действителност и колко "зелена" е всъщност "зелената" енергия, колко "щадящи" за природата са батериите, произведени от изчерпваеми суровини и т.н., накрая се оказваме в ситуация, в която имаме повече въпроси, отколкото ясни отговори. Но истината е, че нито един от тези въпроси не възниква по вина на създателите на ID.Buzz - всички те са плод на епохата, в която живеем. Автомобилът сам по себе си е изключителен - и дори от чисто емоционална гледна точка си заслужава парите.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Дали това е хипи миниванът на бъдещето? Дали хипи ванът на бъдещето ще бъде електрически? Дали това е най-доброто превъплъщение на легендата от 50-те, 60-те и 70-те години на отминалото столетие? The answer my friend, is blowin` in the wind... The answer is blowin` in the wind… Само времето ще покаже на кого принадлежи бъдещето и какво ще ни донесе то. Сега сме в настоящето. И в момента електрическата мобилност е основна тема. Може би това е бъдещето, а може би не точно. Едно е сигурно обаче, когато става дума за ID. Buzz. Това е най-готиният и най-чаровният електрически ван на пазара в момента. И един от моделите с най-ярък характер на пазара въобще. А това е нещо значимо. И стойностно. Останалото… Останалото няма особено значение.