Тест на Volkswagen Tayron 2.0 TDI 4Motion: Нов играч в отбора
Tayron е най-новото попълнение в гамата на Volkswagen. Той е пряк наследник на Tiguan Allspace и вече като напълно самостоятелен модел заема нишата между Tiguan и Touareg. Тест на версията 2.0 TDI 4Motion.
ТЕСТОВЕ
Божан Бошнаков
8/7/2025
Идеята на Volkswagen да обособи удължената седемместна версия на Tiguan като самостоятелен модел изглежда напълно разумна и има сериозен потенциал да се окаже голям успех. Досега модификацията Allspace на базата на предпоследното издание на Tiguan сякаш оставаше някак в сянката на основния модел и се търсеше предимно от хора, които непременно търсят повече вътрешно пространство в автомобила си или просто държат на седемте места - поради практически или данъчни съображения. Както се вижда от примера на Skoda обаче, диференцирането на два различни модела с индивидуален дизайн, всеки със своя собствена публика, може да носи сериозни пазарни ползи. Едва ли някой може да оспори, че както Karoq, така и Kodiaq са абсолютни хитове на пазара, а разликите в дизайна, размерите и цялостната им концепция само разширява кръга от типове клиенти, до които могат да достигнат. Затова и Volkswagen все интелигентното решение да позиционира по-високо от Tiguan напълно нов, самостоятелен модел със собствено име, собствена визия и свой характер. Tayron е по-дълъг с близо 30 см спрямо Tiguan и със своите 4,79 м е едва с двайсетина сантиметра по-къс от флагмана Touareg. Междуосното разстояние също е сериозно увеличено с около 11 см и и достига до 4,79 м. В резултат имаме пред себе си автомобил с напълно различни пропорции и значително по-репрезентативна осанка в сравнение с Tiguan.
Освен че е по-голям и изглежда по-представителен от Tiguan, Tayron предлага и осезаемо повече вътрешен обем, както и функционални допълнителни две сгъваеми седалки в багажното отделение, които при нужда спокойно биха могли да бъдат ползвани за превоз на деца или подрастващи. Иначе сдържаният външен дизайн с меки линии и ефектни LED светлинни ленти отпред и отзад е доста сходен със стила, който вече познаваме от Tiguan - разликите тук са по-скоро в цялостната по-внушителна стойка на каросерията и видимо променените пропорции. Лично за мен, Tayron изглежда по-представително и по-хармонично от Tiguan, но по отношение на дизайна почти всичко е въпрос на вкус и лични възприятия.
Вътре Tayron предлага осезаемо повече простор от Tiguan, като напълно очаквано най-печеливши от това са пътниците на втория ред седалки. Иначе оформлението на вътрешното пространство е много сходно с това на Tiguan, същото важи и за концепцията за управление на функциите. Като цяло усещането за качество е на наистина високо ниво, особено при високи нива на оборудване Elegance и R-Line. Традиционно, R-Line е предназначено предимно за хора с афинитет към по-спортната атмосфера, докато Elegance залага повече на класическата елегантност и предлага дори извънредно приятни на вид и допир декоративни апликации от дървесина с отворени пори.


Позицията зад волана е изключително удобна и не изморява на дълъг път, същото се отнася и за комфорта на останалите седалки - Tayron определено е замислен като комфортен, сигурен и уверен спътник за дълги пътешествия, който не се бои от изминаването на множество километри. Това впечатление се засилва още повече от превъзходния комфорт на окачването - несъмнено, удълженото междуосие и леко увеличеното тегло на автомобила са фактори, допълнително повлияли на способността на окачването да се справя блестящо с неравности от всякакъв вид. При активиране на спортен режим пък получавате по-богата обратна връзка от волана и по-твърда настройка на окачването, създаваща по-динамично усещане в завоите - приятно е да видите, че този автомобил има и по-спортна страна, но мен ако питате, комфортът си остава негова първа сила. Ако има нещо, което да дразни по време на дългите и иначе абсолютно безметежни преходи с този автомобил, то това са неособено важните, но на моменти дразнещи ефекти от излишно дигитализираната концепция за управление на функциите, която в дадени моменти не пропуска да покаже някоя и друга своеволност, както и друга типична "болест" за съвременните модели - свръхсензитивните електронни системи за сигурност, които не пропускат да ви стресират с или без повод. За щастие, по-голямата част от последните могат да бъдат деактивирани, но трябва да правите това при всяко ново стартиране на автомобила.


Една от причините Tayron да се чувства като риба във вода на магистралата без всякакво съмнение е характерът на неговия задвижващ тракт с добре познатото означение 2.0 TDI DSG 4Motion. Зад тези букви и цифри се крие класиката в жанра на този тип модели - двулитров турбодизел, седемстепена трансмисия с двойен съединител и двойно предаване. Трудно може да има нещо по-добро, когато става дума за ефективност и цена-качества. Разходът при икономично каране пада до към 6 на сто, при смесен цикъл на шофиране е около 7-7,5 л/100 км, а при продължителни магистрални преходи се покачва до малко под 8 на сто. Тягата се усеща като изключително солидна - 400 Нм в диапазона 1750-3250 об./мин говорят сами за себе си. Със своите 193 к.с. тази версия няма как да превърне Tayron в едва ли не спортен автомобил - все пак собственото тегло на машината е около 1750 кг, а не бива да забравяме, че наред със своя огромен багажник с максимална вместимост 2090 литра, новият модел може да се похвали с товароносимост от 641 килограма и възможност за теглене на прикачен товар с маса до 2,3 тона. Въпросната конфигурация на задвижване гарантира именно това, от което има нужда подобен автомобил - солидна тяга, добра динамика, както и голям ресурс за справяне с по-тежки задачи. Двойното предаване от своя страна ви дава спокойствието, че имате гаранция за добро поведение дори при неблагоприятна настилка или лоши метеорологични условия.
По отношение на цените, Tayron започва от малко над 83 000 лв. за базов модел с предно предаване и двигател 1.5 е-TFSI и достига до около 105 000 лева за най-добре оборудваните версии на вариантите с двойно предаване 2.0 TDI със 193 к.с. и 2.0 TFSI с 265 к.с. и по-мощния от двата Plug-in хибридни модела с предно предаване, който разполага със системна мощност 272 к.с. Цените са разумни и напълно отговарят на качествата, които предлага модела, като особено при по-скъпите версии дори изглеждат много конкурентноспособни на фона на конкурентите - припомням, че Renault също искат над 100 000 лева за своя Rafale PHEV, но там получавате малък трицилиндров мотор 1.2, докато при Vokswagen все пак получавате малко по-сериозен като показатели четирицилиндров агрегат с работен обем 1,5 литра. Да не говорим пък за възможностите на вече подробно разглежданата дизелова версия, каквато в момента на практика можете да получите единствено от няколкото марки на концерна Volkswagen, от BMW и от Mercedes, както и при някои марки на Mazda - навсякъде другате при леките автомобили на европейския пазар думата "дизел" се смята за мръсна...
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Volkswagen взе мъдро решение, като обособи удължената версия на Tiguan със седем места като самостоятелен модел. Tayron превъзхожда Tiguan с близо 30 см на дължина и с 11 см по отношение на междуосието, предлагайки значително по-представителен външен вид и осезаемо по-просторен интериор. Двете допълнителни места са използваеми основно от деца, но затова пък максималният обем на багажника достига до невероятните 2090 литра. Изобщо Tayron е един голям, солиден и изключително способен на пътя автомобил, който предлага превъзходен комфорт и много място за дълги преходи. Освен стилен и високотехнологичен, моделът е и сравнително достъпен като цени - специално по-скъпите версии на Tayron се оказват неочаквано изгодни на фона на преките конкуренти.







