Тест на Volvo EX30 AWD: Нежна стомана

Шведската марка Volvo без всяко съмнение е едно от най-известните и най-авторитетни имена за европейската автомобилна индустрия. През годините компанията повече или по-малко променяше своите приоритети, но никога не изневери на най-важния измежду тях, а именно - грижата за човешкия живот. Започвайки от факта, че именно Volvo въвежда масовото използване на съвременната версия на предпазните колани в автомобилите, преминавайки през безброй титанични усилия в подобряването на показателите за пасивна и активна безопасност, достигайки до съвременните амбиции за достигане на мечтаните нула жертви от пътни произшествия - до момента не е имало друга марка, която да е изявявала толкова ревностно загрижеността си за безопасността на хората. С което, разбира се, списъкът с характерни силни страни, с които сме свързвали Volvo през годините, само започва. Например, навремето техните коли бяха олицетворение на здравината, надеждността и неразрушимостта - неслучайно се превърнаха и в нарицателно за качествата на шведската стомана. Дълги години Volvo можеха да се похвалят и с трудна за задминаване функционалност, тъй като с геометричните форми на своите каросерии те можеха да поберат всичко и всички, а обзорът във всички посоки беше почти феноменален. През последните години скандинавският дизайн на автомобилите Volvo еволюира към малко по-различен тип елегантност, ръбовете се примесиха с извивки, а изчистените форми започнаха да се съчетават с по-сложни дизайнерски трикове. Легендарните пет- и шестцилиндрови двигатели постепенно отстъпиха място на даунсайзинг четирицилиндрови турбомотори, а те от своя страна - на plug-in хибриди. Сега електрификацията, екологията и устойчивото производство са тема номер едно за Volvo - заедно с безопасността, естествено.

Шведите залагат огромни амбиции на EX30, който е най-малкият им електрически модел, най-малкият им SUV или накратко - най-малкото съвременно Volvo изобщо. От компанията залагат, че до около година EX30 ще заеме някъде около една четвърт от пазарния дял на марката - доста самоуверен план с оглед на факта, че към момента с голяма преднина най-продаваният им модел в световен мащаб е XC60, а както знаем, той доста внушителен на големина SUV, продаван предимно с класически ДВГ. Дали очакванията на марката за темповете на електрификация ще се сбъднат - както и на обществеността като цяло, предстои да видим, не това ще коментираме тук. Сега е времето и мястото да видим подробно способностите на EX30. В своята същност автомобилът представлява градски SUV (или кросоувър, който както предпочита да го разбира), който със своите 4,20 метра дължина всъщност е някъде в сегмента на Renault Captur, Peugeot 2008, Jeep Avenger и т.н.Моделът ще се предлага в три основни версии - две от които са само с един задноразположен двигател с мощност 272 к.с. и избор между 51 и 69 кВтч батерия. Любопитното при двете базови версии е цената, която се движи между 80 и 90 000 лева при базово оборудване, тоест е на нивото на основни конкуренти от по-масови марки. Ако идеята е да се предложи на клиентелата премиум продукт на цената на мейнстрийм модели - всъщност звучи интересно. Най-интересното от технологична гледна точка обаче е върховото изпълнение AWD Twin Motor Performance, което с двата си електромотора постига мощност 428 к.с., разполага с моментално реагиращо електрическо двойно предаване и може да се похвали с най-доброто ускорение от 0 до 100 км/ч, което серийно Volvo някога е изпълнявало - 3,6 секунди. Съвсем закономерно, тази версия е доста по-скъпа и с пълен набор от екстри струва около 110-115 000 лева.

Имахме интересната възможност да бъдем сред първите, изпробвали възможностите на ЕХ30 както в България, така и в Европа като цяло, при това в твърде интересен от гледна точка на климатични дадености ден и в разнообразни условия. Насроченото начало на теста беше в 9 сутринта, когато навън се стелеше лепкава мъгла, а градусите бяха 14 под нулата. Е, към обяд нещата станаха малко по-благоприлични, появи се слънце, а температурите се покачиха до минус пет... Не може да се отрече обаче, че за един електромобил трудно би могло да има по-предизвикателно време да бъде изпробван по всички възможни показатели. Що се отнася до разхода на електроенергия и съответно до пробега, отсега може да са кажем, че моделът не може да се похвали с рекордни постижения точно в тези направления - дори при изключително икономичен стил на шофиране разходът трудно пада под 20-21 кВтч на 100 км. От друга страна обаче, всички други параметри на електрическото задвижване се представят безкомпромисно - задвижването е тихо, темпераментно и хармонично, рекуперацията работи отлично, преходът към механично спиране е доста плавен, а тягата при ускорение успява да ви залепи за облегалката с доста впечатляваща сила. При всяко положение обещаните 3,6 секунди - подобно на всеки друг електромобил, са възможни в някакви идеални условия, включващи почти пълен заряд на батерията, определени температурни показатели както на батерията, така и на атмосферния въздух, преценка от страна на управляващия софтуер, че подобно упражнение ще бъде безопасно, и т.н. и т.н., така че предпочитам да не се хващаме толкова за цифритие, а за фактите - факт е, че ЕХ30 е много динамичен при ускорение, има страхотна тяга и седи много уверено на пътя благодарение на ниския си център на тежестта.

По време на теста на специално подготвеното от екипа на Safety Driving Academy трасе получихме интересната възможност да видим как се държи Volvo EX30 в едно доста комплексно упражнение за прецизна управляемост, включващо слалом, пълно ускорение и рязко спиране, гараж и две резки заобикаляния на препятствия, при това по няколко пъти. Проличаха няколко неща: на първо място, каросерията на ЕХ30 може да не изглежда като старите неразрушими Volvo, но е абсолютно непоклатима и не издава ни звук, ни стон - дори при най-грубите моменти от упражненията. Второ, като за SUV, колата се накланя съвсем слабо, а резервите на ходовата част за бързи завои са неочаквано високи. Трето, сцеплението е абсолютно забележително. Четвърто, макар и да се повтаряме - тягата при ускорение е много впечатляваща. Пето, управляемостта е повече от прилична, с лека склонност към недозавиване при достигане на граничния режим. Далеч по-важен при нормалната употреба на такъв тип автомобил е комфортът при пътуване, а той е отличен - ЕХ30 е тих и комфортен автомобил, с който километрите не се усещат.

Дотук ЕХ30 е доста убедителен по всички важни параметри. Какво още не сме казали? Всъщност, остава да кажем и това, което лично на мен не ми хареса чак толкова много. Става дума за интериора и неговата цялостна концепция. Фактът, че на задните места мястото е оскъдно, е важен за отбелязване, но не бих го нарекъл проблем - предвид скромната дължина на автомобила, конструкторите са били изправени пред неминуемия и не съвсем приятен избор дали колата да има нормално място на задните седалки или нормален багажник - в случая те са избрали нормален багажник и това е съвсем в реда на нещата. Не че не се сещаме и за по-просторни автомобили с подобни външни размери - просто явно не вътрешният обем е бил тема номер едно при създаването на този автомобил. По отношение на материалите добрата новина за любителите на идеята за рециклиране и изобщо на производство с минимален отпечатък върху екологията е, че ЕХ30 е рекордьор в гамата на Volvo по отношение на делът на използваните рециклирани материали. Това само по себе си е добре, обстоятелството, че интериорът е сто процента веган сигурно допада на мнозина, на мен ми е по-скоро безразлично, но не мога да свикна с нещо друго, а именно - с декоративната облицовка на таблото. С матова тъмносива основа и пробляскващи микроелементи, тя наподобява донякъде на подова мозайка, донякъде на фолио за кухненски шкаф от ПДЧ, донякъде и аз не знам на какво, но съвсем откровено - не ми стои на място. Въпрос на вкус, обективно погледнато и това е по-скоро дреболия. Не само въпрос на вкус обаче е ергономичната концепция, която освен че е далеч от определения като удобна или интуитивна, е далеч дори от най-либералните разбирания за пътна безопасност - просто защото за да намерите или оперирате с която и да е от функциите в автомобила, трябва да се заровите в безбройните менюта и подменюта на основната бордова операционна система, а тя се командва единствено от екрана в средата на конзолата. Казано с други думи - добре дошли в шведската Tesla... Дори огледалата се настройват от екрана - трябва да ги селектирате едно по едно от екрана, след което ги намествате със стрелките от дясната страна на волана.... Да, ако колата е ваша и не я споделяте с повече от един човек, точно огледалата няма да са нещото, което ще човъркате всеки ден, но тук буквално за всяка дреболия трябва да се ровите в дебрите на менютата, а в движение това си е жива опасност. Решения като това да няма Head-up дисплей, а високоговорител за аудиосистемата да има само отпред на таблото, на някой може да му звучат интересно и минималистично, на мен ми звучат като ненужна икономия в автомобил с цена 110-115 000 лева.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Volvo EX30 привлича погледите със своя интересен прочит на класически скандинавски дизайн, който лично според мен е по-сполучлив при офомлението на външността, отколкото при това на интериора. Вътрешността от една страна има някои типични за Volvo черти и характеристики, от друга обаче концентрирането на абсолютно всички функции в сензорния екран на централната конзола никога няма да бъде добра идея при автомобил без изцяло автономно управление. Иначе по отношение на класическите си качества като автомобил, ЕХ30 всъщност е много приятен модел - вози чудесно, стои извънредно солидно на пътя, има страхотно ускорение. Единствено консумацията на електроенергия дава поле за по-нататъшна оптимизация.