Тест на Volvo EX90: Урок по кибернетика

Volvo подготвя публиката за този автомобил вече повече от година, а посланията, които шведската марка иска да разпространи с него, звучат много сериозно. Както подобава при Volvo, тук грижата за безопасността и живота са на първо място, вървейки ръка за ръка със старанието за максимално безвредно взаимодействие с околната среда и природата като цяло. Но към тези два фактора тук трябва да прибавим още два - стремежът към пълна електрификация на марката и преминаването на ново ниво при разработването на софтуер за автомобилите с марка Volvo. По първия въпрос с електрификацията нещата вече не стоят точно така, както бяха обещани преди около година, тъй като както всички виждаме, темповете, с които се електрифицира автомобилостроенето, са далеч от това, което до неотдавна изискваха политиците на върха на ЕС. Както се видя, преходът към електричество ще бъде дълъг и сложен процес, който нямаше как да се случи по-бързо и по-ефективно само с лозунги и политически натиск, при това целящи бърз преход единствено на най-малкия от населените континенти на Земята. Затова и разумът във Volvo своевременно надделя и компанията обнови основно и двата си бестселъра - XC90 и XC60, които, както по всички личи, още дълго време ще се предлагат както с класически бензинови двигатели, така и с хибридни задвижвания. Това обаче не значи, че шведският производител се отказва от плановете си за пълна електрификация - просто засега ги отлага във времето. Без всяко съмнение, ЕХ90 представлява един добър поглед към това в каква посока се е запътила престижната шведска марка с китайски собственик.

Още по-интересното в ЕХ90 е не самото му електрическо задвижване, а цялостната концепция, по която е разработен този автомобил. Според Volvo, EX90 е "първият в света софтуерно дефиниран автомобил". Което с по-разбираеми думи трябва да означава следното - цялата същност на автомобила е изградена около неговия софтуер, а самият софтуер сам по себе си е разработка сто процента на Volvo, което е изключително ценно както по отношение на свободата на обработка на данните, така и по отношение на вътрешнофирмената сигурност, защото в случая няма нужда да се разчита да външни доставчици, за да се правят важни промени по софтуера. Според твърденията на шведската марка, изчислителната мощ, която притежава ЕХ90, надхвърля тази на суперкомпютрите, използвани в НАСА. Открояващата се отдалеч издутине в центъра на покрива, непосредствено над горния ръб на челното стъкло, всъщност приютява лазер, използващ LiDAR технология, който сканира пътя пред автомобила и събира ценна база данни, която тепърва ще бъде използвана при както при този, така и при други модели на компанията. През последните години автомобилите все повече се доближават по същността си до тази на смартфоните, а ЕХ90 от своя страна е по-близо до идеята на смартфон на колела или компютър на колела от който и да е друг съвременен автомобил, заедно може би с продуктите на Tesla. За любителите на този тип технологии това е прекрасна новина. За почитателите на по-класическите автомобилни ценности - недотам. Но, както обикновено, времето е факторът, който най-безпристрастно ще покаже кой е прав и защо.

За предимствата на софтуерно дефинираната същност на този автомобил е по-скоро рано да говорим. Може обаче без замисляне да кажем, че цялостният характер на ЕХ90 е точно такъв, какъвто очакваме от един модерен флагман на Volvo - дизайнът е типично скандинавски, изчистен, минималистичен и разпознаваем отдалеч, а материалите в интериора са едновременно качествени, елегантни и щадящи природата. Една от страхотните според мен идеи при обзавеждането на интериора е използването на качествена вълна за тапицерията на част от седалките. Седемместният пътнически салон е уютен и много просторен, а удобствата, които предлага, са почти неизброими. Това, което лично на мен не ми допада нито тук, нито в който и да е замислен по подобен начин интериор, е фактът, че почти всички функции се управляват от големия вертикален сензорен екран на централната конзола, което от една страна разсейва водача по време на шофиране и от друга гарантира доста ядове, ако поради някаква причина се появи неизправност в самия екран. Казвам това за n-ти пореден път и го казвам за всеки автомобил с подобна концепция за управление на функциите, а фактът, че дори закостенели органи като някои от комисиите в ЕС тепърва смятат да направи задължително връщането на някои основни бутони или регулатори за управление на най-важните функции показва недвусмислено, че не съм бил далеч от истината през всички години, в които критикувам тоталната и самоцелна дигитализация при командването на функциите в съвременните коли.

В началото споменах, че не електрическото задвижване е най-интересното нещо в ЕХ90, което е вярно, но не променя факта, че въпросното задвижване заслужава внимание, тъй като се представя извънредно убедително по всички възможни показатели. Шофирахме най-наточената версия на модела - Twin Motor Performance, разполагаща с два електромотора и двойно предаване. Мощността при тази версия достига внушителните 517 к.с., максималният въртящ момент се равнява на чудовищните 910 Нм, а високоволтовата акумулаторна батерия с капацитет 111 кВтч осигурява пробег с едно зареждане при комбиниран цикъл на шофиране от 613 км по WLTP. Благодарение на 800-волтовата архитектура, зареждането може да става за доста кратко време и с много сериозна мощност при наличие на високоскоростна зарядна станция. Според заводските данни, времето за спринта от място до 100 км/ч е едва 4,9 секунди, като в реалността ускорението на дългия малко над пет метра електрически SUV е толкова енергично, че няма основание да се съмняваме в достоверността на тази цифра. Напълно очаквано, действителният пробег е с една идея по-малко оптимистичен от обещанато, но стойности от порядъка на 400 км се постигат без особени усилия, което си е впечатляващ резултат. Освен с изключително мощна тяга и страхотно ускорение, електрическото задвижване печели точки и със своите безупречни маниери на работа. Управляемостта е доста добра за подобен колос, комфортът на возене също няма как да не ви впечатли. Трябва все пак да се има предвид една особеност - макар автомобилът да се усеща осезаемо по-твърд в сравнение с ХС90, особено в задната част на салона по пътища със завои се усеща сериозно разклащане - логично следствие от огромните инерционни сили, които са неизбежни при собствено тегло на автомобила от близо 2,8 тона.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Над пет метра каросерийна дължина, 2,8 тона тегло, електрическо задвижване с над 500 к.с. мощност и над 900 Нм максимален въртящ момет при върховата версия Twin Motor Performance, цяла армада от най-съвременни технологии за комфорт и безопасност, както и изчислителна мощ, превъзхождаща тази на свръхпроизводителен компютър - ЕХ90 е един изтъкан от суперлативи електромобил с огромни амбиции. В реалността моделът впечатлява с вътрешен простор, качествено изпълнен интериор, изобилстващ от действително устойчиво добити материали, изключително мощна тяга и, как иначе при Volvo - най-високо възможно ниво на безопасност. Дали софтуерът ще се окаже водещ при автомобилите на бъдещето, или хардуерът ще възвърне позициите си, времето ще покаже. Едно е сигурно - ЕХ90 с абсолютна сигурност ще допадне са софтуерно ориентираните клиенти, а това му гарантира сериозен пазарен успех в неговия сегмент от пазара.