Тест на Dacia Sandero Stepway Eco-G: София-Мостар-Сараево-София с един резервоар бензин и два резервоара газ

Идеята за това малко по-различно от обичайните маршрути пътуване се роди внезапно и сякаш от само себе си - и както повечето хубави неща в живота, се осъществи с лекота, а реалността се оказа дори по-хубава от очакванията. През последните десетина години Босна и Херцеговина успешно се възстановяват от пораженията, нанесени от войната през 90-те години и отново привличат все повече туристи от цял свят със своите исторически градове като Мостар и Сараево и най-вече с пленителната красота на нереално зелените води на своите реки. Всъщност именно май-юни е най-доброто време да се насладите на тази страна, ако искате да я видите зеленината на планините най-свежа, а реките - най-пълноводни. Въпреки несъмнено привлекателните предимства на тази страна, у нас, а и в други държави тя все още е сравнително слабо позната и се свързва със спомени за военни конфликти, несигурност, сложни визови режими и т.н. Истината е, че всичко изброено, за голяма радост, вече е минало. Пътищата в Босна и Херцеговина може да не са идеални, но като цяло са с една идея по-добри от тези у нас - най-малкото вероятността да спукате гума в дупка е почти нулева - нещо, което не може да се каже дори за улиците на така наречената ни столица. Визов режим отдавна няма, можете да пътувате с лична карта. Единствената малко неприятна подробност са ограничените транспортни връзки и затрудненията, които налагат застрахователните компании, тъй като дори с пълно каско трябва да оставяте автомобила винаги на защитен паркинг, тъй като на територията на Босна и Херцеговина покритието на повечето застраховки от други държави е само частично. Това е единствената дребна трудност, която далеч не е сложна за предоляване, тъй като голяма част от хотелите и местата за настаняване предлагат сигурни и безпроблемни условия за паркиране, а в Сараево има немалко охраняеми многоетажни паркинги - да, не мога да се сдържа да отбележа, че в града, в който за първи път в Изночна Европа се появяват улично осветление и трамваен транспорт (Босна и Херцеговина дълго време са част от Австро-унгарската империя, а Сараево е използвано като опитно поле за първите трамваи и първите улични лампи в рамките на империята, преди тези революционни за времето си технологии да бъдат приложени във Виена, Будапеща и т.н.), обществените паркинги са повече и по-добре уредени от тези в София.

Някъде след средата на този месец поемам обещанието да направя отделен материал, посветен на самото пътуване и посетените дестинации, тъй като определено има какво да се разкаже по темата. Тук ще се съсредоточим основно върху представянето на Dacia Sandero Stepway Eco-G, която беше нашето превозно средство за изминаването на 1620-те километра по маршрута София - Крагуевац - Златибор - Вишеград - Мостар - Сараево - София. Всъщност по интересен начин това се явява втори за годината дълъг трип от типа обикновен автомобил на необикновени места зад волана на Dacia Sandero Stepway - миналият път в края на март зад волана на Sandero Stepway TCe 110 Extreme посетихме интересни крайдунавски забележителности около Свищов, Никопол и Белене и още по време на този преход стигнахме до извода, че този модел на Dacia е сред най-смислените неща, подвизаващи се на пазара за нови автомобили към момента. И изобщо - все повече затвърждавам мнението си, че автомобилите на Dacia показват нагледно как един добър автомобил не е задължително да бъде скъп и сложен, за да върши своята работа по отличен начин и да ни дава свободата да стигнем общо взето навсякъде, където може да се стигне по суша. Още при бензиновата версия на модела бях силно впечатлен от икономичността на Sandero, а при версията, комбинираща бензин и пропан-бутан вече съм откровено удивен от ефективността на този автомобил, който далеч не претендира за ултрамодерни хибридни технологии, но на практика осигурява икономичност, екологичност и устойчивост в мащаби, недостижими за далеч по-претенциозни и скъпи изделия на съвременната автомобилна индустрия. Задвижващият тракт на Sandero Eco-G изглежда пределно прост на хартия - трицилиндров бензинов еднолитров турбомотор, пригоден за работа на бензин и на пропан-бутан, чиято мощност е 91 к.с. на бензин и 101 к.с. на газ, а максималният му въртящ момент е 160 Нм на бензин и 170 Нм на газ. Автомобилът разполага със стандартен бензинов резервоар с вместимост 50 литра, като в допълнение има и 40-литров резервоар за пропан-бутан. Реалният пробег при пълно зареждане на резервоарите за двата типа гориво е минимум 1100 километра при смесен цикъл на шофиране, а ако сте по-търпеливи с настъпването на газта и шофирате повече по извънградски пътища с умерена скорост, отколкото по магистрала или в градски условия, можете да постигнете поне още 200 км отгоре.

След 1619 изминати километра разносметката надмина и най-смелите ми очаквания - единственото зареждане по пътя беше еднократно пълнене на резервоара за LPG догоре, а при връщане на автомобила оставаха около 150 км пробег на бензин. Средният разход за цялото разстояние от Сараево до София, което изминахме изцяло на бензин при куп стръмни изкачвания в Босна, многобройни изпреварвания и шофиране с разрешените 130 км/ч по сръбските магистрали беше едва 6,3 литра на сто километра, което е почти "дизелов" разход. Припомняме, че тези цифри се постигат без използването на каквито и да било сложни и съответно скъпо струващи технологии - просто с добрия стар ДВГ, получил правилните настройки. Една от отдавна известните тайни на ниския разход при автомобилите Dacia e скромното на фона на повечето конкуренти тегло - например газовото Sandero тежи едва 1150 кг. На фона на сравнително семплите на пръв поглед характеристики, Sandero Stepway Eco-G всъщонст се оказва доста по-пъргав и динамичен, отколкото очаквате - да, при нужда от повече мощност се налага да сваляте една или две предавки надолу, но това е всичко - както в града, така и на дълъг път автомобилът ви осигурява съвсем приличен резерв от мощ, включително при по-бързи изпреварвания. А това съвсем не се разбира от само себе си при машина със 100 к.с...

Задвижването на този автомобил съвсем не е единственото нещо в него, което далеч надхвърля първоначалните очаквания. Истината е, че Sandero Stepway в почти всяко отношение надхвърля и най-смелите очаквания, които човек може да има към нов автомобил с цена 33 000 лева. За цяла седмица, 1620 километра и над 22 прекарани в автомобила часа, човек има време да изпита всички възможни качества на един автомобил, включително да забележи съвсем дребни неща, които иначе трудно ще откриете при един стандартен тест, дори той да е с продължителност 3-4 дни. За всичките тези дни, часове и километри смея да кажа, че има едно-единствено нещо, което бих пожелал този автомобил да прави по-добре за тази цена, и това е маневреността му в тесни пространства. Сравнително големият радиус на завиване е обичайно явление при много от моделите с предно предаване и в никакъв случай не е непростим недостатък, просто го отбелязвам, защото ми направи впечатление. Всичко - абсолютно всичко друго в този автомобил е направено повече или по-малко добре - мястото в салона не дава никакви поводи за недоволство, седалките не изморяват дори при преходи с продължителност над шест часа, окачването филтрира успешно почти всички неравности по пътя, включително по разбити участъци, а управляемостта е далеч по-добра, эотколкото можете да предположите, и дори носи удоволствие по планински отсечки с много завои. Нищо важно и наистина необходимо не липсва и в оборудването. С този автомобил можете да изминавате хиляди километри с минимални капиталовложения - без да усетите липса на каквото и да е. Дори нивото на шум в купето, което е сред минусите на някои представители на румънската марка, тук е в напълно разумни грании и в нито един момент не успя да ни подразни.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Традиционно, автомобилите с марка Dacia са шампиони в съотношението цена-качества. При Sandero Stepway Eco-G нещата отиват дори по-далеч - този автомобил е нагледен пример за това колко добър, функционален и пълноценен може да бъде един модел с цена едва малко над 30 000 лева. Компактният хечбек изглежда добре, предлага изобилно вътрешно пространство, шофира се с лекота, осигурява чудесен комфорт на возене, стои стабилно и сигурно на пътя, и разполага с всичко наистина необходимо на борда си. Задвижването е достатъчно темпераментно, а пробегът от 1200 и повече километра с двата резервоара е направо сензационен. Какво повече му трябва на човек?