Тест на Ford Explorer: С електромобил до Солун и обратно в зимни условия

Един малко по-различен тест на новото попълнение в електрическата гама на Ford - моделът Explorer, който е технологичен дериват на Volkswagen ID.4.

ТЕСТОВЕ

Божан Бошнаков

12/10/2024

През последната година европейската моделна гама на Ford търпи бурно развитие. От една страна, компанията реши да спре продажбите на два от най-популярните от десетилетия насам модели, а именно Fiesta, която вече близо година отсъства от ценовите листи на марката, и Focus, от който в момента се продават последните налични бройки. Подобно радикално решение няма как да не създаде поне временни трусове за фирмата, но не може да отречем, че броят и разнообразието от новости, които Ford представя напоследък на Стария континент, също са респектиращи. Наред с впечатляващото ново поколение на един от най-продаваните пикапи в света - Ranger, европейските купувачи вече могат да се радват на още две легенди с типично американски дух - спортната икона Mustang и офроуд легендата Bronco. Радващите се на сериозна популярност Puma и Kuga наскоро бяха частично обновени (през следващите месеци предстои да ви представим впечатленията си от тези два модернизирани модела), а произвежданият в Румъния нов Tourneo Courier вече е сред най-продаваните модели в своя сегмент от пазара. Темата с електрификацията също е все по-силно застъпена - марката пусна почти едновременно в продажба новите Explorer и Capri, като зад двете традициони за Ford имена се крие технологичната база съответно на Volkswagen ID.4 и ID.5. Скоро се очаква и изцяло електрическа версия на Puma. Explorer може да бъде поръчан във версии с един или два електромотора, съответно със задно или двойно предаване. Едномоторното изпълнение е с мощност 286 к.с., докато двумоторният вариант достига 340 к.с. Вариантите за батерията при тези две модификации също са два - 77 и 79 кВтч. Има и базов модел със 170 к.с. и малка батерия с капацитет 52 кВтч.

Представянето на новия Ford Explorer за представители на медиите у нас се проведе през последната седмица на ноември и се проведе под надслова "Ще стигне ли до морето?" Целта на експеримента беше съвсем проста - дали автомобилът ще измине успешно разстоянието от Мото-Пфое Люлин в София до крайбрежната част на Солун с едно зареждане в зимни условия - с трима души на борда и прилично количество багаж. Според показателите на модела по WLTP, версията с един двигател и голяма батерия може да измине с едно зареждане близо 600 километра - при оптимални условия. А как стоят нещата в реалността? Накратко - както при всички други случаи, в които си имаме вземане-даване с официални показатели, действителността доста се различава от теорията, и всичко зависи в много голяма степен от различни фактори, част от които са под контрола на водача и пасажерите, а други са абсолютно неподвластни на контрол. На отиване температурите навън бяха приятно меки като за края на ноември - близо 10 градуса в България и към 15 градуса в северната част на Гърция. На практика успяхме да изминем разстоянието до Солун без абсолютно никакви проблеми в рамките на малко над 4 часа, карайки по начин, който в интерес на истината донякъде се отличава от типичния за мен и колегите ми по автомобил маниер на шофиране (съобразявахме стила си на каране доста повече от обичайното с посоката на наклона, поддържахме скорост по родните магистрали около 110-120 км/ч, в Гърция също сме карали малко под ограничението през повечето време), но все пак не създаде някакъв осезаем дискомфорт за никого. Резултатът - изминахме малко над 300 километра, а бордовият компютър отчиташе 31 процента остатъчен капацитет на батерията. Това на практика прави около 400 км извънградски пробег в реални условия. Ако бяхме карали на сто процента както караме по принцип, вероятно щяхме да стигнем с оставащи малко над 10 процента капацитет на батерията, съдейки по опита на един от другите екипажи, участвали в теста. Което отново е прилично, макар и не върхово постижение.

Дотук при сравнително меки температури на въздуха всичко изглежда доста оптимистично, даже чудесно. Какво става обаче, когато навън рязко застудее? Е, времето се погрижи да си отговорим от първа ръка и на този въпрос. Тръгвайки наобратно, отначало имахме почти аналогични на предишния ден атмосферни условия - температури между 10 и 15 градуса в Гърция и малко под 10 градуса след преминаването на границата с България. Пристигнахме на граничния пункт с оптимисточно изглеждащ заряд на батерията от над 60 процента и достигнахме Благоевград с 48 или 49 процента заряд и оставащи според бордовия компютър над 200 км пробег, тоест всичко се очертаваше да протече по мед и масло. С рязкото застудяване от Дупница към София обаче, температурата навън падна до между нула и два градуса по Целзий, а от небето западаха парцали мокър сняг. Решихме напълно целесъобразно драстично да намалим скороста на движение от 110-120 на около 90-100 км/ч, но и това не помогна особено. Процентите заряд и оставащият пробег започнаха да намаляват със скоростта на въртяща се ротативка, а малко преди разклона за Перник бодро установихме, че оставащте до центъра на Мото-Пфое километри са абсолютно равни на тези, които ни остават като пробег. Опциите в такъв случай са две - да заредим или да рискуваме. На чист инат решихме да продължим, при това на моменти пълзейки със скорост, който успя да изнерви няколко водачи на ТИР, принуждавайки ги да ни изпреварят, т.е. говорим за ситуация, която не е никак приятно и безопасно да си причиняваме доброволно на път. Стигнахме успешно, но преживяването накрая наистина не беше от приятните. Което идва да напомни, че пътуването с електромобил е доста различно по характера си от това с автомобил с ДВГ - изисква повече и по-прецизно планиране, както и повече гъвкавост при необходимост за спиране за зареждане. Както и предполага съобразяване с времето - специално при студено време показателите за пробег драматично се различават от това, което можете да получите от един и същи автомолил при по-топло време.

Нека за малко все пак се откъснем от точните километри пробег и погледнем по-глобално към представянето на автомобила. От Ford са се постарали да не останат абсолютно никакви външни прилики между Explorer и неговия технологичен събрат от Волфсбург - моделът има типична за стила на марката Ford визия, като дори си позволява някои доста нестандартни дизайнерски решения като специфично оформените задни колонки на покрива със замаскирани допълнителни странични затъмнени стъкла зад вратите. Отвътре моделът може да се похвали с наистина впечатляващ простор както отпред, така и отзад, а доплащането за аргономичните предни седалки със сертификат от германската асоциация за грижа за здравето на гърба AGR определено си струва. Ергономичната концепция като цяло е сполучлива, ако не броим вбесяващото, наследено от Volkswagen решение едни и същи бутони в шофьорската врата да служат за отварянето както на предните, така и на задните прозорци (това кой от двата режима е избран се командва от разположения пред тях бутон). Серийното оборудване е изключително богато, трябва единствено да се отбележи, че термопомпата, която е доста важен елемент за един автомобил с електрическо задвижване, е опция.

Инженерите на Ford са успели да настроята ходовата част по начин, който е позволил постигане на така характерната за марката динамична управляемост, като същевременно са съхранили отличния комфорт на возене. Обезшумяването също е на високо равнище, което допринася за доброто усещане при по-продължителни преходи. Преходът от рекуперация към механично спиране също е забележително плавен.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Електрическият Explorer предлага изключително много вътрешен простор като за автомобил със сравнително умерена дължина от малко под 4,50 метра. Моделът предлага отличен комфорт при пътуване и много приятна управляемост. Ефективността на електрическото задвижване впечатлява при оптимални атмосферни условия, но при ниски температури трябва да бъдете предпазливи и да планирате внимателно по-дълги преходи - факт, който важи за всеки един друг електрически модел на пазара.